Читать «Кандид (или оптимизмът» онлайн - страница 16

Няма да ви разказвам колко е тежко за една млада принцеса да бъде отведена в Мароко като робиня заедно с майка си. Можете да си представите всичко, което трябваше да изтърпим в корсарския кораб. Майка ми беше още твърде хубава, прелестите на нашите придворни дами, дори на най-простите ни прислужнички, бяха по-съблазнителни от прелестите на жените в Африка. Колкото до мен, аз бях възхитителна, самата красота, самата грация и бях девствена, но не останах дълго такава — това цвете, което бе запазено за прекрасния принц на Маса-Карара, ми бе отнето от корсарския капитан. Той беше един отвратителен негър, който на всичко отгоре си мислеше, че ми прави голяма чест. Разбира се, палестринската принцеса и аз трябваше да бъдем много силни, за да издържим на всичко, което изпитахме, докато пристигнем в Мароко! Но да минем нататък, това са толкова обикновени неща, че не си струва труда да се говори за тях.

Когато пристигнахме, Мароко плуваше в кръв. Всеки един от петдесетте сина на императора Мулей Измаил си имаше своята партия и последицата от това бяха петдесет граждански войни; черни срещу черни, черни срещу мургави, мургави срещу мургави, мулати срещу мулати — това бяха безспирни кланета по цялата империя.

Едва слязохме от кораба и черните от една партия, враждебна на партията на нашия корсар, се появиха, за да им отнемат плячката. След диамантите и златото, ние бяхме най-ценното на кораба. Бях свидетелка на такава битка, каквато никога не сте виждали в европейските страни. Северните народи нямат много гореща кръв. У тях няма онзи бяс за жени, какъвто се среща навсякъде из Африка. Изглежда, че вие, европейските мъже, имате мляко в жилите; а в жилите на мъжете от Атласките планини и съседните страни тече витриол, огън. Биха се с яростта на лъвовете, тигрите и змиите от тяхната страна, за да решат кой ще ни притежава. Един мавър дръпна майка ми за дясната ръка, помощникът на моя капитан я задържа за лявата ръка, един мавритански войник я хвана за единия крак, а един от нашите пирати я държеше за другия. За миг всичките наши момичета бяха сграбчени от по четирима войници, които ги теглеха на разни страни. Нашият капитан бе застанал пред мен с ятаган в ръка и убиваше всеки, който излезеше насреща му. Накрая видях как всички наши италианки и майка ми бяха разкъсани, съсечени и изклани от зверовете, които се биеха за тях. Пленниците, мои другари по съдба, както и онези, които ги бяха пленили, войници, моряци, черни, мургави, бели, мулати и, най-после, моят капитан, всичко беше избито, а аз лежах полумъртва върху куп мъртъвци. Подобни сцени ставаха, както е известно, навред на триста левги наоколо, без нито веднъж да се пропуснат всекидневните пет молитви, както повелява Мохамед.