Читать «Кажи ми, Маркъс» онлайн - страница 2

— Откъде да знам?

И той наистина не знаеше. Беше сигурен в едно — че в последно време майка му плаче доста често, много повече, отколкото преди да се преместят в Лондон, но той нямаше никаква представа дали това има нещо общо с приятелите й. В известен смисъл се надяваше да е точно така, защото ако е така, нещата щяха да се наредят все някак си. Тя ще срещне някой друг, който най-сетне ще я направи щастлива. И защо не?! По негово мнение майка му бе красива, приятна, а понякога дори и смешна — беше сигурен, че такива като Роджър с лопата да ги ринеш наоколо. Но ако проблемът не е в приятелите, то Маркъс нямаше никаква представа какъв друг би могъл да бъде, освен може би нещо много лошо.

— Имаш ли нещо против да си имам приятел?

— Не, разбира се. С изключение на Андрю.

— А, да. Знам, че не харесваше Андрю. Но като цяло нали не си против приятелите ми?

— Стига си говорила глупости!

— Ти наистина приемаш всичко много добре. Като се има предвид, че си водил два коренно различни начина на живот.

Той прекрасно разбираше какво има предвид тя. На първия начин на живот беше сложен край преди четири години, когато той беше на осем и когато майка му и баща му се разделиха — това беше нормалният, скучен начин на живот, с училище, ваканции, домашни и гостувания при бабите и дядовците в събота и неделя. Вторият начин на живот беше по-хаотичен и в него имаше повече хора и повече места: приятелите на майка му и приятелките на баща му, апартаменти и къщи, Кеймбридж и Лондон. Направо да не повярваш как толкова много неща се променят само със скъсването на една връзка — не че това го притесняваше особено. Понякога дори си казваше, че предпочита втория начин на живот пред първия. В него се случваха повече неща — а това би трябвало да е хубаво.

Но откакто бяха в Лондон, нищо особено не се бе случило, освен Роджър. Вярно, че живееха тук само от няколко седмици — преместиха се през първия ден от лятната ваканция, — но досега всичко беше доста скучно. Беше ходил да гледа два филма с майка си: „Сам вкъщи 2“, който не беше чак толкова интересен, колкото „Сам вкъщи 1“, и „Скъпа, взривих детето“, който не беше чак толкова интересен, колкото „Скъпа, смалих децата“, пък и майка му беше казала, че съвременните филми са прекалено комерсиални и че когато тя е била на неговата възраст… а бе каза нещо, ама кой да ти помни. Освен това ходиха да разгледат новото му училище, което беше огромно и кошмарно, разходиха се из новия си квартал, който се наричаше Холоуей и имаше както хубави, така и грозни кътчета, и говориха много за Лондон, за промените, които преживяват, и за това, че те вероятно са за добро. Но в действителност те се мотаеха и чакаха новият им живот в Лондон най-сетне да започне.

Пиците пристигнаха и двамата започнаха да ги ядат направо от кутиите.

— По-хубави са от онези, дето ядяхме в Кеймбридж, нали? — обади се весело Маркъс. Но това не беше точно така — пиците идваха от същата компания, само че до Кеймбридж стигаха по-бързо, затова не бяха толкова клисави. Просто на Маркъс му се прииска да каже нещо по-оптимистично. — Ще гледаме ли телевизия?