Читать «Кажи ми, Маркъс» онлайн

Ник Хорнби

Кажи ми, Маркъс

Едно

— Е, разделихте ли се най-сетне?

— Кажи ми, Маркъс, защо винаги трябва да се правиш на интересен?!

Неизвестно защо хората все си мислеха, че Маркъс се прави на интересен, макар че през повечето време той говореше напълно сериозно. Не можеше да си обясни как става така. Според него беше напълно логично да попита майка си дали се е разделила с Роджър — нали първо се разфучаха, после се оттеглиха в кухнята, за да поговорят на спокойствие, а не след дълго излязоха оттам с каменни физиономии. Роджър се беше приближил към него, беше му стиснал ръка, беше му пожелал успех в новото училище, след което си беше тръгнал.

— Откъде накъде ще се правя на интересен?

— Добре де, на какво ти прилича цялата ситуация?

— Ами на това, че сте се разделили. Но просто исках да се уверя, че е така.

— Разделихме се.

— Значи той ни напусна?

— Да, Маркъс, той ни напусна.

Така и не успя да свикне с тези неща — а и надали някога щеше да свикне. Роджър му харесваше, тримата бяха излизали заедно няколко пъти, а сега, както ставаше ясно, няма да го види никога повече. Не че Маркъс имаше нещо против, но ако се замислиш, все пак си беше странно. Веднъж даже бяха влезли в тоалетната заедно с Роджър, когато и двамата едва изтрайваха след една разходка с колата. Човек би си помислил, че след като е пишкал заедно с някого, остава свързан с него по някакъв начин.

— Ами пицата му?

Малко преди началото на скандала си бяха поръчали три пици, които все още не бяха пристигнали.

— Ще си я разделим с теб. Ако си гладен, разбира се.

— Големички са. Освен това, той не си ли поръча пица „Пеперони“? — Маркъс и майка му бяха вегетарианци, а Роджър — не.

— Нищо не ни пречи да я изхвърлим — отговори тя.

— Или да махнем само мръвките. И без това не слагат чак толкова много. Останалото е предимно чушки, сирене и домати.

— Маркъс, в момента изобщо не ми е до тези твои пици.

— Добре де, извинявай. И защо се разделихте?

— Ами… заради какво ли не. Не знам точно как да ти го обясня.

Маркъс въобще не беше изненадан, че тя не е в състояние да му обясни какво точно се е случило. Беше дочул оттук-оттам за какво се караха, но така и не успя да схване нищо — като че ли някакво парченце липсваше. Когато двамата с майка му се караха, не беше възможно да пропуснеш важните елементи: прекалено много, прекалено скъпо, прекалено късно, прекалено малък, лошо за зъбите, другия канал, домашното, плодове. Но когато майка му се караше с някого от своите приятели, колкото и да слушаш, беше невъзможно да схванеш идеята — и прекаленото, и плодовете, и домашното някъде се губеха. Сякаш някой им беше заповядал да се карат и те се впускаха в спора с първото, което им е хрумнало.

— Да не би да си има друга приятелка?

— Не мисля.

— Да не би ти да си имаш друг приятел?

— И кой? — изсмя се майка му. — Момчето, което приема поръчките за пиците ли? Не, Маркъс, нямам друг приятел. Нещата не стават така. Не и когато си работеща майка на трийсет и осем години. Възрастта е голям проблем. В интерес на истината, всичко е голям проблем! Защо? Да не би нещо да те притеснява?