Читать «Кабулските лястовици» онлайн - страница 63

Атик се отдръпва, когато Мюссарат тръгва към него. Тя се опитва да хване ръцете му, той ги скрива зад гърба си. Светлината на утрото озарява лицето на жената. Мюссарат е разведрена. Никога не е била толкова красива.

— В страната на извършваните без съжаление грешки помилването или екзекуцията не са плод на сериозно осмисляне, а израз на нечие настроение. Ще й кажеш, че си се застъпил за нея пред влиятелен молла. Без да се задълбочаваш особено по темата. Тя не бива да знае какво ще се случи. Когато дойдат да я търсят, скрий я в твоята канцелария. Аз ще вляза в нейната килия. Просто една бурка ще смени мястото си с друга. Никой няма да си направи труда да проверява самоличността на скритото под нея лице. Всичко ще премине гладко, ще видиш.

— Ти си напълно луда.

— Така и така аз съм обречена. След няколко дни, най-много след няколко седмици болестта, която ме яде, ще ме довърши. Не искам да продължавам безсмислено агонията си.

Атик е ужасен. Той отблъсква съпругата си и протегнал напред и двете си ръце, я умолява да остане на мястото си.

— Това, което говориш, е безсмислица.

— Отлично разбираш, че съм намерила вярното решение. Бог ми го внуши: тази жена няма да умре. Тя ще бъде всичко, което аз не можах да ти дам. Не можеш да си представиш колко съм щастлива тази сутрин. Мъртва ще бъда по-полезна, отколкото жива. Умолявам те, не разрушавай онова, което късметът най-после ти дари. Веднъж поне ме послушай…

15.

Джипът на Касим Абдул Яббар забива спирачки пред тъмницата, следван отблизо от микробус, пълен с жени и деца, който предпочита да спре от другата страна на улицата, сякаш за да се предпази от магиите, кръжащи около злокобната сграда. Атик Шаукат се промъква в коридора и се опира до стената, ръцете му треперят, прилепени към бедрата, гледа в земята, за да не издаде силата на чувствата си. Страх го е, тресе го от студ. Опънати до скъсване, вътрешностите му непрестанно къркорят, а остри и силни спазми измъчват краката му. Пулсирането на кръвта глухо отеква в слепоочията му и напомня удари на боздуган в подземни галерии. Той е стиснал челюсти и задържа все по-хаотичния си дъх, за да не се поддаде на паниката.

Касим прочиства гърлото си. Това е неговият начин да предизвести появата си. Тази сутрин в гъргоренето му има нещо чудовищно. Някой отваря вратата, после се чуват стъпки по пода. Появяват се сенки, а след тях в помещението плисва силна светлина. Две милиционерки проникват в потъналата в мрак тъмница, мразовита и влажна въпреки зараждащата се дневна жега. Те минават покрай надзирателя, безмълвно, с войнствена походка, и се насочват към килията в дъното. Касим на свой ред се появява. Великанската му фигура се откроява на прага и затулва проникващата отвън светлина. Поставил юмруци на хълбоците си, той върти глава наляво и надясно, криви се пресилено и се доближава до тъмничаря, преструвайки се, че съзерцава един пълзящ по тавана гущер.

— Вдигни глава, боецо. Тилът ти ще се превие и няма да можеш да се погледнеш в огледалото.