Читать «Историята на монаха Коги» онлайн - страница 3
Лафкадио Хърн
След тези думи вестоносецът и неговата риба се скриха в дълбините. А аз се погледнах и видях, че тялото ми е покрито с люспи и блести като злато; видях, че имам перки и наистина съм превърнат в златен шаран. А миг след това разбрах, че мога да плувам където си искам. И така, аз заплувах и обиколих множество красиви места. (Тук в оригиналното повествование са вмъкнати няколко стихотворения, възхваляващи осемте прекрасни гледки на езерото Оми —
Когато времето беше лошо, се гмурках надълбоко, много надълбоко, на цели хиляда стъпки дълбочина, и си играех по дъното на езерото. Но след два-три дни безгрижно скитане започнах да усещам силен глад и се върнах насам, за да намеря нещо за ядене. Точно по това време Бунши бе излязъл на риболов. Аз наближих кукичката му. Беше закачил нещо, приготвено от риба и много ароматно. Спомних си за миг предупреждението на краля Дракон и се отдръпнах, като си казах: „В никакъв случай не бива да вкусвам риба — та нали съм ученик на Буда!“ Но след малко гладът ми стана толкова нетърпим, че не можах да устоя на изкушението и заплувах назад към кукичката с мисълта: „Дори да ме улови, Бунши няма да ми причини зло — той е мой стар приятел.“
Само че не можах да освободя стръвта от кукичката, а приятната миризма на храна бе твърде голямо изпитание за търпението ми, така че я налапах наведнъж. В същия миг Бунши изтегли въдицата и ме хвана. Аз му извиках: „Какво правиш, боли!“ Но той, изглежда, не ме чу и бързо прекара конец през челюстите ми. После ме хвърли в кошницата си и ме занесе у вас. Когато я отвори, видях теб и Джуро да играете
Но вие пляскахте с ръце от радост и не обърнахте внимание на молбите ми. После готвачът ме отнесе в кухнята и ме хвърли грубо на дъската за рязане, където лежеше един страшно остър нож. Готвачът го грабна и ме притисна с лявата си ръка. Аз му креснах: „Нима можеш да ме убиеш така жестоко! Та аз съм ученик на Буда! Помощ! Помощ!“ Но в същия миг усетих как ножът се забива в тялото ми. Болката бе неописуема. И тогава внезапно се събудих тук, в храма.
Когато монахът свършил своя разказ, братята дълго седели безмълвни. Накрая Суке казал: