Читать «Историята на монаха Коги» онлайн - страница 2
Лафкадио Хърн
— О, да — отвърнал Суке, — но вие откъде знаете?
— Имай търпение… — спрял го Коги. — Днес рибарят Бунши прекрачи прага ти с голяма — три стъпки — риба в кошницата си. Беше рано следобед, точна когато двамата с Джуро бяхте започнали партия
— Да, точно така! — възкликнали в един глас и напълно изумени Суке и Камори.
— Като видя голямата риба — продължил монахът, — Камори веднага склони да я купи и освен пари даде на Бунши купа праскови и три чаши вино. После ти повика готвача, той видя рибата и й се възхити, а след това по твое нареждане я наряза на парчета и я приготви за вашия пир… Не стана ли всичко така, както го описах?
— Да — отвърнал Суке. — Но ние сме смаяни, че знаете какво се случи днес вкъщи. Моля ви, кажете ни как узнахте това.
— А сега ето я и моята история — подел Коги. — Както би е известно, почти всички ме сметнаха за умрял — самите вие присъствахте на заупокойната служба! Но преди три дни и не предполагах, че съм тежко болен. Спомням си само, че се почувствах много отпаднал, стана ми горещо и ми се прииска да изляза на въздух и да се поразходя. Стори ми се, че ставам с огромни усилия от леглото и подпирайки се на тояжка, излизам… Може и да съм си въобразил, но скоро сам и ще отсъдите дали е било истина. Сега ще ви разкажа всичко така, както се случи…
Още щом излязох на свеж въздух, почувствах се особено лек, лек като птичка, избягала от мрежата или коша, под който е била държана в плен. Аз бродех ли, бродех, докато стигнах до езерото. А водата изглеждаше тъй примамливо синя, че изпитах непреодолимо желание да поплувам. Свалих си дрехите, скочих в нея, заплувах и открих с изненада, че мога да плувам много бързо и умело, макар че, преди да се разболея, бях съвсем слаб плувец… Навярно мислите, че ви губя времето с глупави сънища, но слушайте по-нататък…
Докато се удивлявах на новото си умение, съзрях множество красиви риби да плуват под мен и край мен. И изведнъж завидях на щастието им, защото, колкото и добър плувец да е, човек не може да си позволи насладата да поплува като тях под вода. Точно тогава една голяма риба подаде глава на повърхността пред мен и проговори с човешки глас:
— Желанието ти е лесно осъществимо. Само, моля те, почакай малко тук.
После рибата се гмурна и изчезна от погледа ми, а аз зачаках. След малко, възседнал голямата риба, която ме заговори, от дъното на езерото се появи мъж в церемониални дрехи и шапка на принц и ми каза:
— Идвам при теб с послание от краля Дракон, който узна за желанието ти да се позабавляваш като риба. Ти ся спасил живота на много риби и винаги си бил милостив към всички живи твари, затова бог те дарява с одеждите на златен шаран и честта да изпиташ насладите на Подводния свят. Трябва обаче много да внимаваш да не вкусиш риба или ястие от риба, колкото и ароматно да е то. Внимавай също да не попаднеш в мрежите на рибарите и да не се нараниш.
