Читать «Историята на монаха Коги» онлайн
Лафкадио Хърн
Лафкадио Хърн
Историята на монаха Коги
Преди около хиляда години живял в прочутия храм Миидера в Оцу, провинция Оми, монах на име Коги. Той бил голям художник. Рисувал с еднакво умение и лика на Буда, и красиви пейзажи, и картини с животни и птици, но най-много обичал да рисува риби. Винаги при хубаво време и след служба Коги излизал на брега на езерото Бива, наемал рибари да му уловят риби, но така, че да не ги наранят, а после ги рисувал, докато те плували в голям съд с вода. Довършел ли картините, монахът нахранвал рибите и ги пускал да си плуват на свобода в езерото. В крайна сметка картините му с риби така се прочули, че хората идвали от близо и далеч, за да ги видят. Но най-прекрасната от тях била нарисувана не от натура, а по памет от един сън…
Защото веднъж, както си седял край езерото и съзерцавал плуващите риби, Коги се унесъл в дрямка. Присънило му се, че играе с тях под водата. Споменът от този сън останал тъй бистър в съзнанието му, че Коги успял да го нарисува. Окачил картината в нишата на своята килия и я нарекъл „Шаранът — съновидение“.
Никой не можел да предума Коги да продаде някоя от своите картини с риби. Той бил готов да се раздели охотно с пейзажите, с картините с птици или цветя, но твърдял, че за нищо на света няма да продаде картина с риби, и то на човек, дотолкова жесток, че да убива и яде риба. И тъй като всички, желаещи да се сдобият с творбите му, обичали риба, парите им не можели да го съблазнят.
Едно лято Коги се разболял и след седмица на легло силите съвсем го напуснали и той не можел вече нито да говори, нито да се движи. Помислили го за мъртъв. Но след заупокойната служба неговите ученици открили, че в тялото му има топлинка, и решили да забавят погребението и да наблюдават непрестанно Коги. Следобеда на същия ден монахът внезапно дошъл на себе си и попитал:
— Колко дълго лежах в несвяст?
— Повече от три дни — отвърнал един послушник. — Помислихме ви за умрял и затова вашите приятели и вярващите се събраха сутринта в храма на заупокойна служба. После обаче открихме, че тялото ви не е съвсем студено, и задържахме погребението, а сега сме безкрайно щастливи, че постъпихме така.
Коги кимнал одобрително и казал:
— Нека някой от вас незабавно отиде в дома на Суке от рода Тайра, където точно сега няколко млади мъже пируват — ядат риба и пият вино, и им каже: „Нашият господар дойде на себе си и ви моли да бъдете така добри да оставите трапезата и веднага да дойдете при него, защото иска да ви разкаже нещо много интересно.“ Освен това — продължил Коги — нека пратеникът огледа какво всъщност правят Суке и братята му и наистина ли, както казвам, пируват.
Един послушник веднага отишъл в дома на Суке от рода Тайра и останал безкрайно изненадан, че Коги излязъл прав и че Суке, брат му Джуро и послушникът Камори пируват. Щом получили посланието, тримата веднага оставили рибата и виното и забързали към храма. Коги, преместен вече на едно легло, ги посрещнал с усмивка и след като разменил с тях няколко любезни думи, рекъл на Суке:
— А сега, приятелю, моля те да отговориш на въпросите, които ще ти задам. Първо бъди така добър и кажи не купи ли днес риба от рибаря Бунши.
