Читать «История на света в 10½ глави» онлайн - страница 6

Най-сетне настъпи денят, за който жадувахме. Отначало помислихме, че това може да е безумен щурм на последните живи пахидерми, опитващи се да нахлуят в Ковчега или най-малкото да го потопят. Но не: просто корабът се накланяше настрани, докогато вълните го вдигаха от дока. Това беше връхната точка на Плаването — поне по мое мнение; това беше моментът, когато братските чувства сред животните и признателността към човека бликаха — лееха се като виното на Ноевата трапеза. После… но може би животните бяха проявили наивност още навремето, когато повярваха на Ной и неговия Бог.

И преди водите да се покачат, имаше основания за напрежение. Зная, че вашият род е склонен да гледа презрително на нашия свят, смятайки го за брутален, канибалски и измамен (трябва обаче да се съгласите, че това не само не ни раздалечава, а по-скоро ни сближава с вас). Но сред нас винаги, още от самото начало, имаше усещане за равенство. Е, не ще и дума, изяждахме се помежду си и прочие; по-слабите бяха съвсем наясно какво ги очаква, ако пресекат пътя на някой по-едър и гладен. Но ние просто приемахме това в реда на нещата. Фактът, че едно животно е способно да умъртви друго, не правеше първото по-висше от второто, а само по-опасно. Може би на вас ви е трудно да разберете същината на подобно понятие, но сред нас цареше взаимно уважение. Да изядеш едно животно не беше основание за презрение към него; а това да станеш нечий обяд не пораждаше у жертвата — нито у нейното семейство — някакво преклонение пред хранещата се порода.

Ной — или Ноевият Бог — промени всичко това. Ако вие сте имали своето Грехопадение, и на нас не ни се размина. Но нас то ни застигна по неволя. За пръв път го забелязахме, когато се попълваше Дворът на избраниците. В цялата тази работа да се вземат по две от всяка твар нямаше нищо лошо (в нея поне, както виждате, се съдържаше доза здрав разум); но това беше само началото на историята. Взехме да забелязваме, че някои породи в Двора не бяха сведени до двамина, а до седмина (отново си пролича пристрастието ви към седмицата). Помислихме си, че допълнителните пет са пътуващи резерви в случай, че първоначално избраната двойка се разболее. Но после лека-полека проумяхме истината. Ной — или Ноевият Бог — бе постановил, че има две класи животни: чисти и нечисти. Чистите влизаха в Ковчега по седем; нечистите по двама.

Както и можете да предположите, това породи дълбоко негодувание към Божията политика на сегрегация. Ами да, отначало дори и чистите животни бяха смутени от този факт; знаеха си, че с нищо не са заслужили такова специално покровителство. Макар че — както скоро осъзнаха — да си „чист“ беше и благословия, и проклятие. То означаваше, че можеш да бъдеш изяден. Иначе казано — добре сте дошли седмина на борда, но пет от вас са предназначени за камбуза. Интересен начин да ти окажат чест. Е, това поне предполагаше, че ще ги настанят в най-удобното свободно отделение до деня на ритуалното им заколение.