Читать «История на света в 10½ глави» онлайн

Джулиан Барнс

История на света в 10½ глави

На Пат Кавана

1.

Нелегалният пасажер

Бегемотите бяха настанени в трюма при носорозите, хипопотамите и слоновете. Решението да ги използват за баласт беше разумно. Но само си представете вонята. А никой не искаше да им рине гюбрето. Мъжете едва насмогваха да разнасят храната, а жените им, и те като нас вмирисани под огнените езици на задушливата смрад, бяха твърде изнежени. Тъй че като опреше до чистене, тази чест се падаше на нас. На всеки няколко месеца тежкият капак на задната палуба се повдигаше и вътре се пускаха птиците чистачки. Е, първо трябваше да се отвори и проветри (а нямаше много доброволци за тая хамалогия); после три-четири чифта от по-негнусливите птици предпазливо пърхаха наоколо минута-две, преди да влетят в трюма. Не им помня имената на всичките — всъщност една от тия хвъркати двойки вече не съществува, но нали се сещате за кои става дума. Сигурно сте виждали хипопотами със зяпнали уста и между зъбите им едни шарени птиченца чоплят ли, чоплят като откачени стоматологични сестри. Представете си подобна манипулация, но по-мащабна и по-мърлява. Не съм гнуслив, но дори и аз потръпвах от отвращение при тази гледка в трюмовете: ред замижали чудовища, на които им чистят зъбите във воняща клоака.

На Ноевия ковчег цареше строга дисциплина: това е първото, което искам да подчертая. Там не беше като на рисуваните дървени фигурки, с които и вие навярно сте си играли като деца — само щастливи двойки, надничащи весело над пречките на комфортни, блестящи от чистота обори. Не си го представяйте като някакво средиземноморско пътешествие, където се играе на рулетка и всички са наконтени като за бал; в Ковчега само пингвините носеха фракове. Запомнете: това беше дълго и опасно плаване — опасно, макар и някои от правилата да бяха предварително установени. Не забравяйте и факта, че на борда беше събрано цялото животинско царство: е, ще настаните ли леопардите на един скок разстояние от антилопите? Наложително беше да има някакви защитни мерки и затова се примирихме с двойните резета и надзирателите из оборите. Въведе се и вечерен час. За жалост имаше и наказания, и карцер. Една от височайшите особи горе страдаше от манията да се обгражда с информатори и взеха, че се намериха такива. Със съжаление трябва да отбележа, че от време на време падаше голямо клепане. Да не смятате, че тоя наш Ковчег е бил някакъв природен резерват? Понякога много повече заприличваше на плаваща каторга.

Да, знам, че има най-различни описания на онези събития. Вашият род повтаря и преповтаря своята версия, която продължава да очарова дори скептиците; пък и животните си имат куп сантиментални митове. Ама те няма да тръгнат да лашкат кораба, тъй де. Та нали тъкмо там се прославят и стават герои, нали е въпрос на чест всяко от тях да може с гордост да проследи родословното си дърво чак до корените, тоест до Ковчега. Били са избраници, издържали са на изпитанията, оцелели са: нормално е да позамажат някой и друг смущаващ епизод и тук-там паметта услужливо да им изневери. Аз пък нямам притеснения по тази линия. Никога не съм бил сред избраниците. Всъщност, подобно на няколко други животински вида, съвсем умишлено не бях избран. Качих се като нелегален пасажер и също оцелях. Успях да се измъкна (за сведение слизането от Ковчега не беше по-лесно от качването) и чудесно си вирея. Стоя малко встрани от останалата част на животинското общество, от редовните пътници, които все още се събират на носталгични срещи — между другото съществува дори Клуб на морските вълци и в него членуват онези видове, на които нито веднъж не им прилоша по време на Потопа. Като си спомня за Плаването, не изпитвам никакво чувство на дълг, нито пък съм трогнат до сълзи, та да виждам всичко през мъгла. На моя разказ може да се доверите.