Читать «История на света в 10½ глави» онлайн - страница 5

От време на време Ной беше на ръба на нервна криза. Ковчегът изоставаше от графика, майсторите трябваше да се подканят с камшици, стотици ужасени животни бивакуваха край двореца му и никой не знаеше кога ще се изсипят дъждовете. Господ Бог не желаеше дори дата да посочи. Всяка сутрин се взирахме в облаците: дали ще задуха западен вятър, с който обикновено идваше дъждът, или пък Той ще прати специалния си порой от неочаквана посока? И докато облаците бавно се сгъстяваха, вероятностите за бунт растяха. Някои от отхвърлените искаха да задигнат Ковчега, за да се спасят, други пък искаха да го нацепят на трески. Онези с по-спекулативни наклонности взеха да предлагат за обсъждане алтернативни принципи на подбор, основаващи се на ръста на животните и ползата от тях, а не на бройката; ала Ной високомерно отказа всякакви преговори. Той беше човек със собствено мнение и не щеше друг да му дава акъл.

Когато се стигна до довършителния етап, флотилията трябваше да се охранява денонощно. Имаше много опити за тайно промъкване в корабите. Веднъж спипаха дърводелец, който се мъчел да си издълбае скривалище между долните бордови ребра на товарния кораб. Имаше и покъртителни гледки: млад лос, обесен на релинга на Симовия ковчег; птици, бомбардиращи с телата си защитната мрежа; и прочие, и прочие. Хванеха ли нелегален, начаса го пращаха на оня свят; но тези зрелища не бяха достатъчни, за да възпрат отчаяните. С гордост ще ви съобщя, че нашият животински вид се озова на борда без подкупи и без насилие. Е, вярно, че не сме така забележими като един млад лос. Как успяхме ли? Ами имахме си предвидлив родител. Докато Ной и синовете му грубиянски претърсваха животните, качващи се по моста, плъзгаха грапави длани по подозрително бухнали руна и правеха едни от най-ранните и най-нехигиенични прегледи на простатата, ние вече отдавна бяхме извън полезрението им, на безопасно място в койките. Един от дърводелците ни подсигури спасението, без да подозира какво е сторил.

В продължение на два дни вятърът духаше от всички посоки едновременно; сетне заваля. Водата рукна от злъчното небе, за да очисти грешния свят. Едри капки се пръскаха по палубата като гълъбови яйца. Излъчените представители на всеки род бяха преместени от Двора на избраниците в определения им ковчег: сцената наподобяваше задължително масово бракосъчетание. После спуснаха капаците и ние започнахме да привикваме с мрака, заключения трюм и вонята. Отначало не обръщахме особено внимание на това: бяхме твърде въодушевени, че ще оцелеем. Дъждът валеше ли, валеше, като от време на време преминаваше в градушка и трополеше по дъските. Понякога чувахме гръмотевици, а често до нас долитаха и воплите на изоставените твари. След време тези ридания позаглъхнаха: разбрахме, че водите са започнали да се надигат.