Читать «История на света в 10½ глави» онлайн - страница 186

Кимнах.

— Значи всички, които са опитали, са помолили за обратен трансфер?

— Да.

— И после всички са поискали да умрат?

— Точно така. И то доста скоро. Може да са останали няколко от тях. Ако искаш, ще ги потърся, за да ги разпиташ.

— Вярвам ти. Знаех си, че в идеята ми има някакъв недостатък.

— Съжалявам.

— Не, моля те, не се извинявай. — Определено не можех да се оплача от отношението. Всички бяха честни с мен от самото начало. Поех си дълбоко дъх. — Струва ми се, че раят е много добра идея, бих казал просто перфектна, но не е за нас. Не и такива, каквито сме.

— Не искам да влияя на заключенията ти — отвърна тя, — но разбирам твоята гледна точка.

— Защо тогава е всичко това? Защо съществува раят? Защо мечтаем за рай?

Тя не искаше да ми отговаря; може би не беше професионално. Аз обаче настоях.

— Моля те, дай ми някакво обяснение.

— Може би имате нужда от тези мечти — предположи тя. — Защото не можете да живеете без тях. В това няма нищо срамно. Звучи ми съвсем естествено. Макар че ако знаехте какво е раят, може би не бихте го искали.

— А, не съм много сигурен. — Всичко беше много приятно: пазаруването, голфът, сексът, срещите със знаменитости, липсата на угризения, животът.

— След време май е все едно дали винаги ще получаваш каквото искаш, или никога няма да го получиш.

На другия ден, в чест на доброто старо време, играх голф. Изобщо не бях загубил форма: осемнайсет дупки, осемнайсет удара. После ядох закуска на обяд и закуска на вечеря. Гледах видеокасетата с победата на „Лестър Сити“ с 5:4 на финала за националната купа, макар че не е същото, като знаеш резултата. Изпих чаша горещ шоколад с Бригита, която дойде да ме види; по-късно се любих, макар и само с една жена. След това въздъхнах и се обърнах на другата страна, като знаех, че на другата сутрин ще взема решение.

Сънувах, че съм се събудил. Това е най-старият сън на света и аз току-що го сънувах.

Бележка на автора

Глава 3 се основава на правни процедури и действителни дела, описани в „Съдебното преследване и смъртното наказание на животните“ от И. П. Евънс (1906). Първата част на Глава 5 черпи фактите и стила си от преведената през 1818 г. и издадена в Лондон книга „Разказ за едно пътуване до Сенегал“ от Савини и Кореар; втората част на тази глава се осланя на студията на Лоренц Айтнер „Жерико: живот и творчество“ (Орбис, 1982). Третата част на Глава 7 се позовава на „Морското пътешествие на обречените“ от Гордън Томас и Макс Морган-Уитс (Ходър, 1974). Благодарен съм на Ребека Джон, която ми помогна много в проучванията; на Анита Брукнър и Хауард Ходжкин за проверката на познанията ми по история на изкуството; на Рик Чайлс и Джей Макинърни за редактирането на моя американски; на д-р Джаки Дейвис за помощта при медицинските детайли; на Алан Хауард, Галън Стросън и Редмънд О’Ханлън; и на Хърмайъни Лий.

Дж. Б.

1

„За четириногите“: Животното не може да извърши несправедливост, защото е лишено от разум. (Лат.) — Б.пр.

2

Защото ако е допустимо по-голямото, трябва да бъде допустимо и по-малкото. (Лат.) — Б.пр.