Читать «История на света в 10½ глави» онлайн - страница 185

Пазарувах здраво. Ядох повече животни, отколкото е имало на Ноевия ковчег. Опитах всички съществуващи бири и няколко несъществуващи, станах ценител на вина и дегустирах най-хубавите реколти; много бързо се свършиха. Запознах се с куп знаменитости. Спах с адски много жени по адски много начини, но и жените, и начините имат край. Не ме разбирайте погрешно: не се оплаквам. Беше страхотно. Искам да кажа, че знаех защо го правя. Търсех изход.

Започнах да комбинирам удоволствията и да спя с известни хора (не, няма да ви кажа с кои — те ме помолиха да бъда дискретен). Спомних си какво беше казала Маргарет и се опитах — е, за няколко века — да споря с други хора, които бяха чели същите книги като мен. Само че това ми се видя доста суховато, поне в сравнение с истинския живот, та не си заслужаваше да продължавам. Дори отидох при онези, които пееха и се молеха в църквата, но това не беше в мой стил. Направих го само защото исках да опитам от всичко, преди да проведа последния си разговор с Маргарет. Тя изобщо не се беше променила за няколкото хилядолетия от първата ни среща. От друга страна, и аз си бях същият.

— Хрумна ми нещо — казах аз. За толкова време все ще ти дойде някаква идея, нали така? — След като в рая можеш да получиш каквото си искаш, защо да не пожелаеш да бъдеш някой, на когото вечността няма да му омръзне? — Облегнах се назад с известно самодоволство. За моя изненада тя кимна почти окуражително.

— Защо не пробваш? — каза тя. — Мога да ти уредя трансфера.

— Но?… — попитах аз, защото знаех, че ще има и „но“.

— Ще ти уредя трансфера — повтори тя. — Проста формалност.

— Първо ми кажи къде е уловката. — Не исках да бъда груб. От друга страна, не исках да се мина с няколко хилядолетия.

— Е, някои опитаха — каза Маргарет с откровено съчувствен тон, сякаш не искаше да ме нарани.

— И какъв е проблемът? Къде е уловката?

— Ами, изглежда, има логическо затруднение. Не можеш да станеш някой друг, без да престанеш да бъдеш самия себе си. Никой не може да понесе това. Поне нашите данни са такива — добави тя едва ли не с намек, че аз може да съм първият, който ще реши този проблем. — Един човек — сигурно е обичал спорта като теб — каза, че е все едно да се превърнеш от спринтьор в перпетуум-мобиле. След известно време просто ти се приисква отново да тичаш. Разбираш ли?