Читать «История на света в 10½ глави» онлайн - страница 10

Ще изкажа, макар и с доста колебания, едно наше предположение, защото просто ме сърби да го изрека на глас. Понякога си мислехме, че съществува някаква планирана закономерност в извършваните убийства. Несъмнено бяхме подложени на по-мащабно изтребление от строго необходимото за нечие изхранване, далеч по-мащабно наистина. Пък и редица унищожени видове бяха само кожа и кости. Да не говорим за това, дето чайките от време на време ни докладваха, че са видели да се изхвърлят от кърмата трупове с много месо по кокалите, и то превъзходно месо. Заподозряхме, че Ной и племето му имат зъб на определени животни просто заради това, което представляват. Базилискът например рано-рано изхвръкна през борда. Вярно, че не беше много приятен за гледане, но се чувствам длъжен да ви уведомя, че под люспите му нямаше почти нищо за ядене и че по онова време птицата си беше съвсем здрава.

Всъщност, когато впоследствие анализирахме събитията, започнахме да съзираме някакъв повтарящ се стил на действие, който се прояви за пръв път спрямо базилиска. Вие, разбира се, никога не сте виждали базилиск. Но ако ви опиша четириног петел със змийска опашка и ви кажа, че имаше много зъл поглед в очите и снасяше разкривени яйца, които трябваше да се мътят от жаба, ще ви стане ясно, че това не беше най-пленителното създание в Ковчега. И все пак, то си имаше свои права като всяко друго, не е ли така? След базилиска дойде ред на грифона; след грифона на сфинкса; след сфинкса на хипогрифа. Може би сте си мислили, че всички те са безвкусни творения на фантазията? Ни най-малко. А виждате ли какво общо имат помежду си? Всички те бяха хибриди. Смятаме, че Сим беше пуристът, който прегърна идеята за чистите видове — но като нищо може да е бил и самият Ной. Пълен абсурд. В същото време, както си говорехме помежду си, само да погледнеш Ной и жена му, или тримата им синове и техните половинки, и ти ставаше ясно каква генетична каша ще се окаже човешкият род. Защо тогава трябваше да придирят на кръстоските?

Ала най-печална беше участта на еднорога. Месеци наред бяхме угнетени от тази история. Плъзнаха, разбира се, обичайните гадни слухове — че жената на Хам вкарала рога му в срамна употреба, последва и обичайната посмъртна клеветническа кампания относно характера на животното; но от това само още повече ни призля. Безспорен факт е, че Ной му завиждаше. Всички гледахме еднорога с възхищение и старецът не го понасяше. Ной — какъв е смисълът да крия истината? — беше сприхав, вонящ, изменчив, злобен и страхлив. Дори не беше свестен мореплавател: извиеше ли се буря, той се оттегляше в каютата си, просваше се на гоферовата койка и ставаше само за да си изповръща червата в гоферовия леген; зловонието се надушваше от другия край на палубата. Докато еднорогът беше силен, честен, неустрашим и безупречно чист, а и беше моряк, който не знаеше що е гадене. При една буря жената на Хам се подхлъзна близо до парапета и щеше да падне зад борда. Еднорогът, който имаше привилегията да стои на палубата в резултат на всеобщо лобиране, се спусна към нея и заби рог в шлейфа на мантията й, забождайки го за палубата. Големи благодарности получи за своята храброст, няма що — Ной разпореди да го сготвят във фурната на Спасителна неделя, когато се празнуваше годишнина от отплаването. Заклевам ви се. Чух го лично от ястреба разносвач, доставил топло гърне в Симовия ковчег.