Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 68

— Вие ли сте Борис Бергщайн?

— Кой се интересува?

— Аз съм приятелка на Алан Кели.

— На това гадно копеле?

— Запознахме се миналото лято в кино „Спутник“ на Ленински проспект. Даваха различни филми в двата салона.

Бергщайн видимо се изненада, после на лицето му се изписа раздразнение.

— А предишното лято?

— Дачата в околностите на Домодедово.

— Добре, добре — размаха ръце великанът.

— Кой измисли всичките тези глупости?

— Кой мислиш? Кели. Ти коя си?

— Кейт Марч.

— И ти ли си от ФБР?

Стефани се усмихна, но не отговори.

Борис Бергщайн беше роден в черноморския град Одеса през 1962 година. Баща му работел във фабрика за кожени шапки, а в свободното си време действал активно на процъфтяващия черен пазар, където разменял откраднати от фабриката кожи за пресни хранителни продукти, театрални билети и дрехи. През 1981 година родителите му решили да емигрират в Израел — едно шокиращо за младия Борис решение, който обичал Одеса и никога не се бил смятал за евреин — въпреки името и компрометиращия печат в паспорта му. В Израел фамилията се заселила в малък кибуц. Борис бил мобилизиран и изкарал три пълни години в израелската армия. През 1985 година заминал за Западен Берлин и се включил в една криминална верига за хранителни продукти, управлявана от банда руски евреи. Започнал като бодигард на някакъв нелегален лихвар, после се издигнал и започнал да се занимава с пласирането на подправени кредитни карти. Бандата поддържала тесни връзки с Брайтън Бийч — традиционният руски анклав в Съединените щати. През 1988 година Бергщайн се прехвърлил в Ню Йорк.

В момента беше информатор на ФБР, контролиран от Алан Кели — оперативен агент, който до деветдесет и девета бе работил в областта на данъчната администрация на Филаделфия, след което го прехвърлили под прикритие в Ню Йорк. Маджента Хаус бе предоставил на Стефани всички основни моменти от досието на Бергщайн, включително и кодовото му име — „Слънчоглед“. Тя се запозна и с условията на споразумението му с Кели, уточнени малко преди самият Кели да замине за Китай през август.

— Дай да се махаме оттук — изръмжа Бергщайн.

Излязоха обратно на Брайтън Бийч. Около тях се чуваше руска и украинска глъч. Над главите им профуча влак. Тропотът на стомана върху стомана беше оглушителен. Земята се тресеше.

— Ти от Ню Йорк ли си? — изкрещя Бергщайн.

— Не.

— Откъде си тогава?

— От друго място.

Усмивката му разкри два реда жълти, развалени зъби.

— Всички сте еднакви…

— Харесва ли ти тук, Борис?

— Разбира се. Чувствам се като у дома.

— Ами Москва?

— Какво Москва? Там си имам апартамент — в Крилатское. Знаеш ли къде е Крилатское?