Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 243
Марк Бърнел
— Мисля, че няма да ти трябват слушалки, тъй като картината е достатъчно красноречива…
Цветовете нестабилно потрепваха, но стаята безспорно й беше позната. Гледната точка на камерата беше някъде горе, в един от ъглите на тавана. Там имаше някаква вентилаторна решетка, спомни си тя. Над вратата, боядисана в бяло, като стените. Това беше спалнята в апартамента на Олд Корт Плейс. Видя се яхнала Комаров, бялата кувертюра беше паднала на пода. Главата й беше отметната назад, очите затворени. Пръстите на Комаров потъваха в задната част на бедрата й, телата им бяха плътно залепени едно за друго. Страстта им личеше ясно, въпреки относително лошото качество на картината. Тя натисна стоп бутона и щракна капачето.
— За теб няма ли край? — прошепна.
— Така ли се държиш с мъжете, с които не си особено близка? — хладно попита той.
— Записал си ме? В собствения ми дом?
Лесно, разбира се. Такива нещо стават лесно. Той мълчеше, оставяйки мълчанието да работи вместо него. Никога не беше мразила друго живо същество толкова силно, колкото мразеше Александър в този миг. Въпреки достойната му конкуренция. Обзе я такъв бяс, че просто не можеше да говори. За пръв път в живота си разбра, че би могла да убива и за лично удоволствие.
— Да поговорим за него.
— Нямам какво да ти кажа, гадно копеле! Нищо от моите отношения с този човек не ти влиза в шибаната работа!
— Наистина ли мислиш така?
— Няма никакъв Коба и с това въпросът е приключен!
— Значи става въпрос за някаква семантична волност, така ли? — ледено се усмихна Александър.
— Той е толкова Коба, колкото съм и аз!
— Нито за миг не съм се съмнявал в това. Но ти беше ли в Париж? Ти ли уби Олег Рогачов? Ти ли вкара един куршум в тила на Джеймс Маршал? Ти ли открадна диска, който след това си продала на Салиби?
Стефани слисано го изгледа.
— Ние сключихме сделка — прошепна тя. — И тази сделка още е валидна. Ти обеща — издирвам Коба, след което съм свободна.
— Отмъщението за смъртта на Маршал беше приоритет още от самото начало.
— Само защото ти беше убеден, че отговорен за него е Коба.
— Ако питаш мен, аз съм дълбоко убеден, че зад прякора Коба се крие Комаров. Пък и не само аз мисля така.
— Не. Мишената е бил Рогачов, а Маршал…
— Грешка, а? Хайде де! Комаров е
— Ватукин е реалната заплаха! Той поддържа връзки със сръбските отцепници.
— Ама ти сляпа ли си? Ватукин е марионетка, чиито конци дърпа именно Комаров. Той преговаря с „Централная“, той отговаря за всичко съществено. Той е единственото общо нещо между тях.
— Но ти обеща, за бога!
— Време е да пораснеш, Стефани… — По някакъв необикновен начин Александър успя да придаде на лицето си едновременно отегчено, развеселено и раздразнено изражение. — А какво, ако смея да попитам, планираш да правиш с този човек? Общо бъдеще, може би ще теглите кредит и ще си купите семейно волво? Ти не си по-различна от останалите обитатели на тази планета, Стефани. Намираш временна утеха където можеш, просто защото трайната връзка е химера за теб!
