Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 20

Едно време си представях как се срещам с останалите членове на клуба. Представях си как сме седнали на голяма маса в скъп ресторант, как си разменяме тайни и различни тънкости на професията, как имената се сдобиват с лица, как правим оценка на конкуренцията. От време на време до мен достигат някакви слухове. Най-често от Стърн, информационният брокер, който подхвърля по някоя хапчица с надеждата, че ще платя за нещо по-сочно. Така например научих, че бившият морски пехотинец Джон Пелтор е отговорен за колата бомба в Куала Лумпур, която уби индонезийския посланик миналата година. И че Ли Чинг Хай е физическият убиец на Алфред Рийд — основател на медийната групировка „Рийд“, през май 1999 година в Мумбай. Според Стърн това е станало благодарение на изключителен изстрел в главата от петстотин метра разстояние, въпреки силен и постоянно променящ посоката си вятър.

Когато бях Петра Ройтер, не ме тревожеха грижите на Стефани Патрик. Нито пък проблемите, произтичащи от професията ми. Не мислех за морала, а за ефикасността. Не мислех и за жертвата, просто защото тя беше мъртва в момента, в който ми се отправеше съответната оферта. Дори да я откажех, друг щеше да я приеме. Когато хващах лицето на жертвата си в кръстчето на мерника или се изправях очи в очи с нея, аз никога не виждах човека срещу себе си. Никога не мислех и за парите, които щях да получа. Тези мисли идваха на по-късен етап. Вместо това си мислех… Добре, ще го кажа… Питах се дали някой от другите би се справил по-добре от мен?

Всяка жена, която е избрала доминирана от мъжете професия, прекрасно знае, че за да я приемат като равна на колегите мъже, тя трябва да бъде много по-добра от тях.

Четвъртък сутрин. Излязла на терасата, Стефани наблюдаваше изгряващото слънце. В началото й беше студено, но после Масон й донесе чаша горещо кафе. Страните му бяха порядъчно брадясали.

— Значи отиваш, а?

— Видя ли сака?

— Видях това, което зарязваш тук.

— В смисъл?

— Дрехите в гардероба… Е, тях и аз не бих ги взел.

— Няма да ти станат.

— Умея да се намъквам в изненадващо много дрехи…

— Това, което си представям, не е много красиво…

Той се ухили, помълча малко, после попита:

— Сигурна ли си, че знаеш какво правиш?

— Не съвсем, ако искам да бъда честна. Но прекрасно знам какво ще се случи, ако не отида. А това не мога да понеса. По-голямата част от изтеклата година беше добра за мен, но преди това…

— Какво?

От гърдите й се отрони тежка въздишка:

— Дълго време преди това нещата бяха лоши…

— Не само за теб, повярвай ми — подхвърли съчувствено той.

— Знам.

— И какво правеше?

— Не ти трябва да знаеш.

— Стефани…

— По същия начин аз не искам да знам за твоите присъди за кражби на коли!

Той смаяно зяпна, после бавно поклати глава:

— Знаела си?!

— До онзи ден не знаех нищо. Но такъв е светът, в който живях. Научавах неща, които не исках да знам. Виждах неща, които не можех да забравя. В продължение на месеци, а след това и на години, аз се местех от един скапан хотел в друг, от една страна в друга… А нещата, които вършех, бяха… бяха…