Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 161

Постепенно стигна до онази част от пазара, на която се предлагаха военни вещи и обмундировка. Изминаха петнадесет минути преди да открие щанда, който й беше описал Стърн. В дъното, окачени върху телени въжета за простиране на бельо, висяха няколко сиво-синкави военни шинела. Част от тях бяха видели служба, други изглеждаха чисто нови. До тях имаше пълен кашон с кожени шапки, всяка от които украсена с емайлирана червена звезда. На масичка до щанда бяха положени револвери, кинжали, медали, компаси, бинокли и значки. Имаше и шест немски каски от Втората световна война. Захапани от ръждата, две от тях имаха дупки от куршуми. Човекът зад щанда беше нисък, с мазна мургава кожа. Беше облечен в мръснобял анорак с марка „Фила“. Стефани взе стар телескопичен мерник и започна да го върти в ръцете си.

— С помощта на това нещо са били избивани германците при Сталинград — започна да хвали стоката си мъжът. — Автентичен къс от историята на 284-ти Сибирски пехотен полк.

— Руди тук ли е?

В очите на мъжа проблесна изненада, бързо заменена от предпазливост.

— Той е в болницата.

— Нещо сериозно?

— Жена му пак ще ражда. Петото им дете.

— Толкова ли е сериозно?

Този диалог изглежда беше достатъчен, за да прогони подозренията му.

— Какво искаш?

— Нещо, което действа…

— Кога?

— Сега.

— Да не мислиш, че тук мога да държа такива неща?

— За колко време ще го донесеш?

— Зависи какво искаш, но горе-долу за двайсет минути. Ако е нещо по-сериозно — до един час.

— А какво ще ми предложиш?

— Двойка нагани, които…

— Да ти приличам на любителка на антики? — прекъсна го тя.

Той предпазливо се огледа, после сниши глас:

— Какво ще кажеш за МР73 или „Глок“ 21? Глокът е страхотен, виждал съм го с очите си. Седемдесет процента полимери, петнадесет патрона заедно с този в цевта. Има фосфоресциращ мерник. Имам и друго — един Че Зе 75, чешко производство. А ако ти трябва нещо по-голямо, мога да ти предложа автомат „Инграм“, калибър 7,65.

— А какво ще кажеш за един „Зиг Зауер“ П 226 със заглушител?

Единадесет и половина. Стефани слезе от минибус №733, който я докара до ресторанта „На хълма“, който се намираше в противоположната на Измайлово част на Москва. Времето се влоши, дъждът започна да преминава в сняг. Крилатское 35 се оказа олющен седемнадесететажен блок, който се издигаше между поне дузина свои двойници. На входа си шепнеха две жени с груби, почервенели от студа лица. Стефани измъкна мобилния си телефон и набра един обикновен номер с премръзналите си пръсти.