Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 15

— Предполагам, че всичко това има някаква цел — промърмори тя и остави снимките на масата.

— Била ли си скоро в Париж?

Тя не отговори.

— Какво знаеш за Джеймс Маршал?

— Никога не съм чувала това име.

— Ами Олег Рогачов?

— Не.

Александър най-сетне си запали цигарата.

— А чувала ли си за човек на име Коба? — попита той.

— Не.

— И той е руснак.

— Не бих се досетила.

— Дори когато ти самата беше Петра?

— Дори и тогава.

— Имам едно предложение за теб…

— Няма да стане.

— Още не си го чула.

— Няма значение, защото не ме интересува.

— Ще те заинтересува. Защо не седнеш да го чуеш?

Тя остана на мястото си.

Върху лицето на Александър се изписа отегчение.

— Виж какво, няма да си тръгна, преди да ме изслушаш…

— В такъв случай започвай — процеди Стефани.

— Знаеш, че не бива да очакваш някакво снизхождение от моя страна. Ти принадлежеше на Маджента Хаус и все още си тяхна собственост. Последните четири години не се броят. Имай го предвид, когато обмисляш моето предложение, което накратко е следното: една задача, разделена на две или три части…

— Не!

Александър с нищо не показа, че е чул това и невъзмутимо добави:

— А след това… Е, след това си свободна. Никога повече няма да ме видиш. Предполагам, че и двамата ще бъдем доволни от този факт…

— Не.

— Стефани…

— Не ме разбираш. Аз вече не мога да работя за вас.

— Искаш да кажеш, че не искаш…

— Не, не мога. Промених се.

— Всички се променяме. Едни повече, други по-малко. Но никой не го прави като теб. Ти си царица на промените, Стефани. Сега искаме от теб да се превърнеш отново в Петра Ройтер, да свършиш определена работа, а след това се променяй в каквото желаеш — включително и в това, което си сега.

— Не чу ли какво ти казах? Никога вече няма да работя за вас. По-скоро бих умряла.

Александър дръпна от цигарата с бавен, подчертано театрален жест, после изпусна дима през носа си.

— Не очаквам да приемеш — промърмори той. — Не тук и не сега. Имаш достатъчно гордост. Но когато успееш да я оставиш настрана, веднага ще видиш, че офертата ни е много добра… — Пресегна се към снимките на масата и добави: — Днес е понеделник следобед. В края на седмицата ще те чакам в Маджента Хаус…

— Сигурно си се побъркал! — изгледа го с презрение Стефани.

Раменете му леко се повдигнаха.

— По всичко личи, че тук си живееш приятно. Защо да променяш всичко това? Защо да го унищожаваш, като се върнеш в котела? Помисли си. Имаш реален шанс да се освободиш завинаги… — Понечи да прибере снимките в куфарчето, после се отказа: — Ще ти ги оставя…

— Едва ли се надяваш пак да ме видиш, нали? — изгледа го тя.

— А ти наистина ли щеше да ме застреляш?

— Да.

— Все пак не го стори… — Александър тръгна към терасата, после се спря. На шкафа до умивалника лежаха скиците на овчарската колиба, които бе направила вчера следобед. — Твои ли са? — попита той и вдигна едната да я разгледа.

— Махай се!

Ръката му пусна скицата върху купчината с подчертано презрение.

— Трябваше да си останеш в бизнеса по премахването на хора, Стефани. Там ти е силата и ти го знаеш.