Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 14

Стефани усили натиска на метала върху кожата.

— Три? — изгледа я спокойно Александър.

В една кратка частица от секундата беше сигурна, че ще го направи. В главата й нямаше нищо друго, освен пропукване на статично електричество. Шансовете бяха петдесет на петдесет. Даде възможност на Александър да го усети, но той въпреки това не трепна.

Предпазителят бавно се върна на мястото си.

— Какво търсиш тук?

Пистолетът се отдели от основата на носа му, на мястото остана бяло кръгче.

— Предполагам, че Масон е избрал градче като Салерн или Ентрекасто — в случая това е без значение, за да започне на чисто, сред хора, които не го познават… Точно като теб, нали?

На кухненската маса лежеше елегантно куфарче. Той го отвори и извади плик от кафява хартия с размер А4.

— Хвърли едно око…

Във вътрешността на плика имаше двадесетина снимки, половината от тях черно-бели. На първата бяха изобразени пет момиченца в униформи, които играеха в двора на някакво училище. От едрозърнестата разпечатка личеше, че фотографът е използвал телеобектив. В първия момент Стефани не разбра важността на тази фотография, но след това си даде сметка.

Беше се заблудила заради косата — кестенява и гъста, спускаща се почти до кръста. Преди четири години тази коса беше подстригана късо. Момичето беше високо — доста по-високо от другарките си. На четири години изглеждаше дребничка за възрастта си, но сега беше настигнала и задминала връстничките си. Чертите на лицето й ставаха все по-познати. Носът на Кристофър, очите на Джейн. Момиченцето в средата на снимката беше нейната племенница Поли.

— Не вярвам да си виждала Филип — промърмори Александър. — Когато видя снаха си за последен път, тя беше бременна с него. Ние стояхме на пътя срещу гробището Фалстоун и наблюдавахме как семейството ти те погребва след онази фатална автомобилна катастрофа. Помниш ли?

Стефани не обърна внимание на мрачната му ирония. Пет от снимките бяха направени на морския бряг. Бамбърг или може би Сийхаусис. Там бяха плажовете, на които родителите на Стефани ги водеха като деца. Кристофър и Джейн също ги харесваха, предавайки тези чувства и на децата си. На една от снимките Джеймс и Поли тичаха през разпенената вода, която стигаше до глезените им, а Кристофър беше малко зад тях, с навити крачоли. Филип беше кацнал на раменете му, заровил малките си ръчички в косата му. Денят изглеждаше ветровит. Всички дни там бяха такива. На две от снимките беше запечатан един красив златен ретривър. Много й се искаше да попита дали кучето е тяхно, но се въздържа. Последните снимки бяха направени в дома им, издигнат на хълма над Фалстоун. Кристофър беше подбрал малко стадо овце с очевидното намерение да ги вкара в оградената кошара, Джейн бе хваната на прозореца на банята в момента, в който разкопчаваше сутиена си. В тази снимка Стефани моментално отгатна присъствието на някаква скрита заплаха.