Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 11

Паметта й предизвика реакцията. Умът й се задейства като компютър — събираше и анализираше информацията, изготвяше стратегията на отговора, правеше оценка на рисковете. Усети как се раздвижва, тласкана от воля, която сякаш не беше нейната.

Плъзна се покрай обора, към задната част на къщата, като тихичко си тананикаше. Гледана отстрани, приличаше на момиче, което няма никакви грижи на този свят. В задния двор спря, събу си обувките и се вкопчи във водосточната тръба, която се спускаше от покрива. Когато нае къщата, тази тръба беше откачена и едва-едва се крепеше към фасадата. Поправи я със собствените си ръце, прикрепяйки я със солидни метални болтове към каменната стена. Това стана още на първата седмица от престоя й. Започна да се катери нагоре. Кожата на подметките й усещаше грапавините на стената, по дланите й полепнаха ситни парченца боя от тръбата. Не беше във форма, тъй като отдавна не беше правила физически упражнения, но техниката й си оставаше безупречна. Дръпна капака на прозореца — винаги затворен, но никога залостен — хвана се за перваза и ловко се прехвърли вътре. Озова се в тясно помещение, безсрамно обявено за трета спалня от агенцията за недвижими имоти.

Излезе на стълбищната площадка и застина на място, но слухът й не улови абсолютно нищо. Влезе във втората спалня, която гледаше към задния двор. Безшумно отвори единствения вграден гардероб в къщата, опразни от обувки най-долната му част, отметна килимчето и повдигна централната дъска на дюшемето. Под нея се показа част от въже за пране, завързано за извит пирон. В другия му край висеше плътно запечатана пластмасова торбичка, покрита с плътен слой прах и паяжини.

Нито за миг не й беше минавало през ума да се отърве от своята застраховка, въпреки спокойния и почти идиличен живот, който водеше. Пръстите й пъргаво разпечатаха торбичката и измъкнаха въпросната застраховка — един блестящ от смазка 9-милиметров зиг зауер, модел П-226. Любимият й пистолет в миналото. Провери пълнителя и тихо излезе от стаята.

Стълбата беше най-опасна — истински тесен капан. Пръстът й вдигна предпазителя на пистолета, босите й крака безшумно поеха надолу по хладните каменни стъпала. Скоро се озова на приземния етаж. Продължи да се придвижва, безшумна като привидение: дневната, антрето, кабинета…

Непознатият беше в кухнята. Тя го усети още от подножието на стълбите, но се задоволи само да надникне през леко открехнатата врата. Видя част от бежово сако, рамото и горната част на ръката до лакътя. Промъква се вътре, стъпвайки безшумно на пръсти. Той гледаше към входа откъм терасата и очевидно я очакваше да се появи. Вероятно беше чул мотора на пежото. Не я беше видял да влиза в къщата през входа или откъм терасата, но сякаш знаеше, че вече е вътре, плъзнала се покрай стопанските сгради.