Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 94

— Налагаше се да проверя нещо — оправдах се.

— Вечер не си на работа — каза тя мрачно. — Трябва да престанеш.

— Мислех, че разбираш как стоят нещата. Това е част от работата ми. Говорихме по въпроса, нали? Хайде, качвай се.

Тя продължи да стои до мерцедеса, скръстила ръце пред гърдите си. Вече й личеше, че е бременна. Малката издутина под памучната й рокля се виждаше ясно.

— Имаш нужда от помощ — отбеляза. — Извън контрол си.

— Никога няма да живееш така, както си живяла като дете. Не и докато си омъжена за мен.

— Джейсън, престани — скара ми се тя, после се огледа наоколо, за да види дали някой ни слуша. — Господи, имам чувството, че съм създала чудовище.

32.

На сутринта звъннах на Фред Назийм точно в осем и половина. Знаех, че винаги е на работа по това време.

— Джейсън — започна той с въодушевен глас. — Провери ли кога най-рано ще можеш да ни доставиш плазмените монитори?

— Мислех, че сте подписали с „Панасоник“. Самият ти ми каза, че щели да ви доставят техните до една седмица. Промени ли се нещо?

Той замълча за момент.

— Доставиха ни мониторите вчера. Но имаше малък проблем. Нито един от телевизорите не работеше.

— Нито един? — втрещих се от изненада.

— Нито един. „Панасоник“ обвинява склада. Имало изтичане на някакъв газ, май хлорин. Очевидно той унищожавал микрочиповете или нещо подобно. И стотиците плазмени телевизори в склада били повредени. Проблемът е, че няма да успеят да ги подменят в следващите няколко месеца, а Хари Белкин ги иска отчаяно.

Забавих отговора си. Мислите ми препускаха лудо.

— Е, идваш на подходящото място — казах накрая.

Открих Кърт в командния център на компанията, на първия етаж, близо до главния вход. Бях му казал, че настоявам да се видим веднага, и той ми предложи да се срещнем там.

Командният център представляваше огромна зала с телевизионни монитори. Всички вътре носеха дебели пуловери — поддържаха ниска температура заради компютрите. На мониторите се виждаха всички входове на сградата, а също фоайетата и коридорите. Беше впечатляващо, и донякъде зловещо, да виждаш пред себе си цялата компания.

Кърт стоеше със скръстени ръце и говореше с един от колегите си. Носеше синя риза и елегантна вратовръзка и приличаше на началник.

— Брато — махна ми за поздрав, когато ме видя. — Какво става? — попита загрижено, щом приближих.

— Трябва да поговорим — отговорих и го стиснах за рамото.

Очите му загледаха студено.

— Добре.

— Насаме — казах и го изведох от командния център.

Открихме свободна стая за почивка, засипана със стари списания, празни чаши от кафе и опаковки от закуски.

— Току-що се чух с Фред Назийм — започнах.

— А, онзи тип от магазините на Хари Белкин.

— Точно така. Той ми съобщи, че всички монитори на „Панасоник“ били повредени, така че иска да сключи сделката с нас.

— Хей, това е чудесна новина. Голяма победа за теб.

Вторачих се в него.

— В склада на „Панасоник“ в Уестууд имало изтичане на газ, който направо изпекъл микрочиповете в мониторите.

— Искаш да направя нещо за теб ли? — попита Кърт невинно.