Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 76

— Горди се опитва да се свърже с мен от сума ти време. Съжалявам. Няма да ми отнеме повече от минута.

Забързах към паркинга, където най-после имах сигнал. Набрах номера на Горди и зачаках.

— Какво, по дяволите, правиш? — излая той.

— Пазарувам бебешки неща.

— Шибаното ти нареждане. За какво, мамка му, става дума?

— Горди, ти го одобри, преди да го разпратя.

Той се поколеба само за секунда.

— Не навлязох в подробности. Оставих ги на теб.

— Проблем ли има?

— Дали има проблем? Тревър нахлу в кабинета ми преди малко и ми съобщи, че продавачите се готвят за бунт.

— Тревър?

Шибаният Тревър посещаваше Горди зад гърба ми. Чудничко!

Тревър не говори от името на всички — казах бързо.

— Аха. Е, имам новина за теб. Загубихме Форсайт заради тъпото ти нареждане.

— Какво искаш да кажеш?

— Това бе последната капка за него. Очевидно е имал оферта от стария ни приятел Крофърд за „Сони“. И познай какво. Днес следобед прие предложението им. И защо? Заради шибаните ти дивотии. Караш момчетата да ядат в закусвални и да спят в мърляви мотели и ето че загубихме най-добрия си продавач.

Моите дивотии?

— Кой ще е следващият? — изрева Горди. — Глийсън? Алард? И всичко това заради нареждането, което момчетата наричат „Заповедта на Куиг“!

— Какво искаш да направя?

— Вече се погрижих. Изпратих имейл, с който отмених нареждането ти. Казах им, че просто е станала грешка.

Изскърцах със зъби. Дяволите да го вземат!

— Ами Форсайт? — попитах. — Ще напусне ли наистина?

Но Горди вече бе затворил.

Върнах се в „Бебешки свят“, където гнусната песничка ме подлуди напълно. Кейт се вторачи в мен загрижено.

— Наред ли е всичко? — попита тя. — Имаш вид, сякаш тъкмо са те сритали в корема.

— В топките по-скоро. Кейт, в службата стават разни гадости.

— Е, аз бездруго съм готова. Не трябваше да идваш с мен. Трябваше да си останеш на работа.

— Какво пък означава това?

— През цялото време си мислеше само за работата. Не си задължен да пазаруваш с мен, Джейс.

— Исках да го направя — възразих.

— Изглеждаш, сякаш съм ти възложила тежка задача.

— Не е справедливо. Купуваме бебешки неща. Мисля, че е важно да го направим заедно.

— Да, ама ти не си тук, нали? Главата ти е в службата.

— Аз пък си мислех, че ме обичаш заради тялото ми.

— Джейсън.

Кейт забута, количката към касата и аз я последвах. И двамата мълчахме и кипяхме от потиснат гняв. Застанахме на опашката. Накрая казах:

— Защо не отидеш да вземеш етикета на количката от „Бебето на Розмари“?

— „Сребърният кръст“? — възкликна тя. — Ужасно е скъпа.

— Но това е количката, която искаш. И ще я купим.

— Джейсън, няма нужда да харчим толкова много пари за количка.

— Стига, Кейт. Ще бъде безотговорно от наша страна да сложим бебето в количка, която няма ресори и странични брони. Слушай, искам да постъпя правилно. Младият Стедман ще пътува стилно.

Когато касиерката ми връчи сметката, се вторачих в нея невярващо. Ако баща ми можеше да види колко пари профукахме за бебешки стоки, щеше да получи инфаркт.

Извадих смело златната си кредитна карта.

— Потиснат съм от дълга на капиталистическото общество — казах с пресилена лекота.