Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 75

— Да, ако си инженер.

Придвижихме се към отдела с пелените, който бе по-страшен дори от щанда за дамски превръзки в аптеката, където Кейт веднъж ме бе изпратила на пазар.

— Не мога да реша кое е по-добро — двоумеше се Кейт. — „Шампионът на пелените“ или „Духът на пелените“. Подложката на първите е като обикновени чували за боклук.

— А вторите имат найлон като кренвиршите — ухилих се. — Жестока работа.

Влязохме в отдела за електроника. Кейт грабна някаква кутия от рафта и я стовари в пазарската количка.

— Гениална идея — възкликна. — Монитор за задната седалка.

— За колата?

— Да. Включва се в запалката. Камерата се монтира на облегалката на предната седалка, а мониторът — на таблото. Така можеш да наблюдаваш бебето, без да се обръщаш назад.

Точно от това имам нужда, помислих си. Още нещо, което да ме разсейва, докато шофирам.

— Страхотно — побързах да се съглася.

— А това е система за видеонаблюдение — заяви Кейт, като грабна поредната кутия от рафта. — Виж малкото портативно мониторче. Можеш да го носиш навсякъде. И бебето вечно е пред очите ти. В добавка има и инфрачервени лъчи за нощно наблюдение.

Господи, помислих си, горкото бебе ще е под по-интензивно наблюдение от Патрик Макгухън в стария телевизионен сериал „Затворникът“.

— Чудесна идея — казах.

— А, ето и най-добрата част — усмихна се Кейт.

Последвах я в отдела за бебешки колички, където тя се нахвърли върху огромен, черен зловещ уред с гигантски колела, който изглеждаше старинен и опасен. Имах чувството, че гледам „Бебето на Розмари“.

— Господи, Джейсън, погледни само — извика Кейт. — „Сребърният кръст на Балморал“. Страхотно елегантна е, нали?

— Кой беше онзи филм, в който количката се търкаляше по стълбите?

— „Броненосецът Потьомкин“ — отговори Кейт, като поклати глава раздразнено.

Погледнах цената и изстенах.

— Наистина ли пише две хиляди и осемстотин, или имам нужда от очила? — попитах уплашено.

— Това ли е цената?

— Е, може да е в италиански лирети.

— Италианците вече нямат лирети. Всички използват еврото.

— Две хиляди и осемстотин долара?

— Забрави — каза Кейт. — Това е лудост. Съжалявам.

— Каквото искаш, Кейт, обещах ти.

— „Стоук Експлори“ е много по-евтина. Бебето е високо над земята. А това подпомага връзката на детето с родителя. Е, няма много място за багаж отдолу, но изглежда доста мъжкарска, нали?

Видях я да хвърля изпълнен с копнеж поглед към „Сребърният кръст“, когато мислеше, че не я наблюдавам.

— Да, мъжкарска е — отговорих, като погледнах миникомпютъра и видях съобщение от Горди, което гласеше „СПЕШНО!“.

— Разбира се, „Бугабу Фрог“ също не е лоша — продължи Кейт.

Прочетох съобщението.

Опитах да ти звънна на мобифона, но няма връзка. Обади ми се. ВЕДНАГА!

— Не ти ли прилича на колело за планински преходи? — попита Кейт.

— Какво? Колело за планински преходи?

— Чух добри отзиви и за „Бебешки комфорт“. Малко по-скъпа е от „Бугабу“, но несравнимо по-евтина от „Сребърният кръст“.

— Трябва да звънна един телефон — прекъснах я.

— Не може ли да почака?

— Важно е.

— Това също е важно.