Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 71

— Не — свирепо отвърна той. — Долните тридесет процента.

— Тридесет?

— Не можем да си позволим да ги държим на работа повече. Само най-годните оцеляват. Искам Токио да види незабавна промяна в докладите ни.

— Колко незабавна?

Горди се вторачи в мен за миг, после стана и затвори вратата на кабинета. Седна и скръсти ръце.

— Ето как стоят нещата, Стедман, и не смей да споменаваш и дума на някой от Братството. До края на второто тримесечие, а това е едва след около два месеца, Дик Харди и момчетата от Токио ще вземат решение. Ще се спрат или на нас, или на „Роял Майстер“. Фрамингам или Далас. Но не и двете.

— Ще подберат горните десет процента — кимнах. — И ще ни слеят. Оцеляват най-годните.

Той се ухили като акула.

— Още не загряваш, а? Няма да подбират. Единият ще живее, а другият ще умре. Фирмата с добрите продажби ще оцелее, другата ще бъде закрита. Смъртна присъда. Ако и следващото ни тримесечие е като това, всички ще трябва да си съберем багажа. Сега готов ли си за лошите новини?

— Това да не бяха добрите?

— Всичко зависи от теб, приятел. През следващите два месеца трябва да извадиш шибан заек от цилиндъра си или всички във Фрамингам, включително ти и другарчетата ти от Братството, ще бъдат застреляни. Не можеш да си позволиш и една грешка.

— Не мислиш ли, че трябва да уведомим всички как стоят нещата? — попитах.

— По никакъв начин. Уплашените продавачи не могат да продават. Клиентите веднага усещат страха. Помирисват паниката. Достатъчно лошо е благодарение на слуховете из коридорите. Така че това е малката ни тайна. Само между мен и теб. Сега работиш директно за мен. И ако прецакаш работата, аз също ще трябва да си подам оставката. Разликата е, че аз веднага ще си намеря друга работа. Ти обаче ще влезеш във всички черни списъци. Аз лично ще се погрижа за това.

Искаше ми се да му кажа, че страхът е лошо нещо и за мениджърите, но би замълчах.

— Знаеш ли — продължи Горди, — отначало не ми се искаше да те назнача на това място, но сега се радвам, че го направих. Знаеш ли защо?

Опитах се да преглътна, но устата ми бе пресъхнала.

— Защото харесвам Тревър много повече от теб и не бих искал сега той да е в подобно положение.

Когато излязох от кабинета на Горди, се разминах с Кал Тейлър в коридора. Тъкмо бе излязъл от тоалетната и изглеждаше леко замаян. В десет сутринта.

— Здрасти, шефе — поздрави ме той. — Нещо лошо ли е станало?

— Лошо? Не, нищо подобно.

— Изглеждаш като глътнал развалена мида.

Дори нямаш представа колко си прав, помислих си.

23.

През останалата част от сутринта дочетох доклада за разходите и започнах да обмислям новите правила. Реших, че вече няма да се правя на най-готиния тип в офиса. Трябва да призная, че нареждането ми бе ужасно строго. Никакви полети първа класа, освен ако не искаш да използваш собствените си отстъпки за чести пътувания. Никакви скъпи хотели. Сега лимитът бе сто седемдесет и пет долара на нощ. Всички командировки трябваше да бъдат вписани в графика поне една седмица предварително, защото това осигуряваше намаления. Служебни пътувания в последната минута трябваше да бъдат одобрявани предварително от мен. Намалих дневните до петдесет долара, което бе доста малко, но поносимо. Продавачите нямаше да могат да отчитат вечери над тази сума, освен ако не забавляваха клиенти. И никакво пиене по баровете, освен ако нямаше и вечеря. Харчехме страшно много пари за събирания вън от службата, затова отрязах и тях. Също така лиших колегите си от безплатните обеди в офиса. Отсега нататък щяха да си носят обяд от вкъщи.