Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 72

Изчислих сумата, която щяхме да спестим с новите правила, и изпратих доклада на Горди. Той ми звънна следобед и ми съобщи, че го е харесал. Реших да си направя кратка почивка, звъннах няколко телефона, после отново прочетох доклада си. Опитах се да смекча езика, за да не звучи прекалено гаднярски. После го изпратих на Франи, за да провери правописа.

Франи, Франсис Барбър, беше — новата ми секретарка. Работеше в компанията от повече от двадесет години и единственият й недостатък бе, че излизаше да пуши на всеки половин час. Седеше в малка работна кутийка пред кабинета ми. Имаше сериозен вид и бръчки над горната устна. Беше на четиридесет и пет, но изглеждаше десет години по-стара. Използваше силен, неприятен парфюм, който напомняше за препарат против насекоми. И бе доста страшна, ако човек не я познаваше. Но двамата се разбирахме учудващо добре. Франи дори бе започнала да проявява страхотното си чувство за хумор, макар да й бе нужно известно време да се отпусне.

Тя ми звънна по интеркома и каза:

— Търси те някакъв господин Сулу, май?

Звучеше неуверено. Гласът й бе толкова съсипан от цигарите, че бе по-дрезгав и плътен от моя.

— Не говореше като японец, а по-скоро като любител на сърфа.

Очевидно не бе гледала „Стар Трек“.

— Греъм — зарадвах се и бързо вдигнах телефона. — Как си, приятел? Отдавна не сме се чували.

— Май си изморен — отбеляза той.

— Тук е пълна лудница.

— Да не би да ме избягваш напоследък, човече? Започвам да се чувствам като досадник.

— Съжалявам, Греъм. Сега съм на нов режим.

— Режим? Значи Кейт победи все пак?

— Не, не е това. Но тя е бременна.

— Хей, поздравления! Или съболезнования. Кое от двете?

— Ще приема поздравленията.

— Бебе Стедман. Жестоко. Странна работа. Тропот на малки краченца. Е, ще мина към важното. Имам страхотно нещо вкъщи. Убиец. Казва се „Бяла вдовица“.

— Да не е някакъв вид хероин?

Той отговори с ямайски акцент:

— Не, човече. Трева. Единственото, което си струва, тъй като е естествен продукт. Велика работа. Легенда, човече.

— Не мисля така.

— Заповядай у дома. Ще свием по цигара, а после ще те повозя в костенурката.

— Казах ти, Греъм — отговорих твърдо. — Вече не се занимавам с това.

— Човече, никога не си опитвал „Бяла вдовица“.

— Съжалявам, Греъм, нещата се промениха.

— Това заради появата на малкия Стедман ли е? Госпожата тропна с крак?

— Стига, Греъм, не е така.

Той се натъжи.

— Добре, човече, загрявам. Вече си вицепрезидент, нали? Така пише в сайта на компанията ти. Имаш си собствена секретарка и голяма лъскава къща. Вероятно трябва да се дистанцираш от мен.