Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 69

Направих някои проучвания в интернет и научих с кого трябва да поговоря — старшия вицепрезидент по маркетинга, чието име бе Фред Назийм. Обадих му се и споделих идеята си. Той незабавно се заинтересува. Разбира се, цената беше основната му грижа, но пък нали винаги си е така? Извадих целия си запас от продавачески трикове. Споделих с него, цитирайки цифри, какви страхотни пари правеха супермаркетите благодарение на новите плазмени монитори, с които рекламираха стоките си. Обясних му, че чакалните са също като супермаркетите. Всички мразят да чакат. Ядосват се, че си губят времето. Но хората обичат да получават нова информация. И да се забавляват. Така че — образовай ги, забавлявай ги и ги убеди какви страхотни преимущества имат новите ти модели коли. После му направих разбивка на цената. Не я нарекох „цена“, разбира се, а „инвестиция“. Завърших с въпроси, на които той задължително трябваше да отговори с „да“. „Клиентите ти са взискателни, нали? Обзалагам се, че оценяват милото ти отношение в чакалнята — кафе, закуски, вода, нали? И ще харесат плазмените монитори по стените, нали?“ Последният ми въпрос просто го закова: „Шефът ти, Хари Белкин, би искал да увеличи прихода си от магазините, нали?“ Какво можеше да ми отговори? „Не“? Накрая зададох най-важния въпрос: „Готови ли сте да започнете да отчитате допълнителните приходи, които телевизорите на «Ентроникс» ще ви донесат?“

Получих великолепно „да“.

Към края вицепрезидентът се поколеба, както често става с клиентите, така че го халосах с няколко легендарни трика, научени от Марк Симкинс. Караш клиента да ти възложи задача, която смята, че няма да можеш да изпълниш. Заявих на Назийм, че вероятно ще можем да им доставим телевизорите след около шест месеца. Но той вече се бе въодушевил и ги искаше след не повече от три.

Е, можех да го направя, разбира се. Можех да го направя и за два месеца, ако бе настоял. Но веднага щом му казах, че ще ги получи след три месеца, знаех, че съм сключил сделката.

Реших да го зарадвам, като му кажа нещо грешно, за да може да ме поправи.

— Е, значи говорим за шестстотин тридесет и шест инчови монитора и хиляда и двеста петдесет и девет инчови?

— Не, не, не — бързо ме поправи той. — Обратното. Шестстотин петдесет и девет инчови и хиляда и двеста тридесет и шест инчови.

— А — възкликнах. — Сгреших, съжалявам. Няма проблеми.

Сделката беше моя. Страшно ми хареса иронията да успея да продам нещо на човек, който си изкарваше хляба с продажба на коли.

Назийм беше страхотно развълнуван. Говори лично с Хари Белкин и ми се обади, за да ми съобщи, че господин Белкин приел идеята и сега ставало дума само да договорим цената.