Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 68

Всичко ставаше бързо. Вероятно прекалено бързо.

Почти всяка сутрин тренирах заедно с Кърт — или в неговия фитнес, или на стадиона на „Харвард“, а понякога тичахме покрай река Чарлз. Той се бе превърнал в нещо като личния ми треньор. Настояваше да сваля шкембето и да се стегна. Твърдеше, че след като започна да се чувствам по-добре физически, останалите успехи ще последват бързо.

Беше прав, разбира се. След около два месеца вече бях свалил над петнадесет кила. Наложи ми се да си купя нови дрехи, което страхотно зарадва Кейт. Според нея това бе възможност да подновя гардероба си и да се натъпча в изискани костюми от италиански дизайнери с невъзможни за произнасяне имена.

Кърт имаше категорично мнение и относно храненето ми. Смяташе, че се тровя с мазнини и въглехидрати, и постепенно ми наложи да ям храни с високо съдържание на белтъчини, почти напълно лишени от мазнини. Най-вече риба и зеленчуци. Отрязах солидните сандвичи със сирене и патладжани на обяд и престанах да посещавам замаяния ми приятел Греъм. Напълно се лиших от тревата, тъй като Кърт ме убеди, че това е кошмарен навик, който притъпява сетивата и разума ми.

Настояваше да се качвам по стълбите в службата и да не използвам асансьора поне веднъж седмично. Отначало възнегодувах, че двадесет етажа са адски много и той не е с всичкия си. Първия път, когато го направих, ми се наложи да си сменя ризата веднага щом се добрах до кабинета си. Но след известно време двадесетте етажа вече не ми се струваха толкова зловещи. А когато човек страда от клаустрофобия, е готов да се примири с доста неща, за да избегне ужаса в металния ковчег.

Кейт страхотно се радваше на промяната у мен. Беше твърдо решена да се храни здравословно по време на бременността, а сега щеше да си има компания. Не познаваше Кърт, но бе доволна от това, което правеше за мен.

Не знаеше и половината, разбира се.

По стените на новия ми голям кабинет окачих рамкирани мотивационни плакати с военна тематика. На единия бе изобразен снайперист в камуфлажна униформа и боядисано лице, легнал на земята и насочил пушката си към нас. Надписът гласеше: „Само необикновен човек може да се изправи срещу опасността и да запази самообладание“. На следващия се виждаше войник на купола на танк, придружен от думите „АВТОРИТЕТ: Само най-силните оцеляват“. Лигава работа, а? Но винаги когато ги погледнех, се изпълвах с решителност и смелост.

Нещата в работата постепенно започнаха да се нареждат чудесно. Уцелвах мишената с всеки удар.

Дори покупката на мерцедеса доведе до страхотна сделка.

Една сутрин седях в луксозната чакалня на магазина на „Мерцедес“ в Алстън и чаках да докарат новата ми кола. Седях цял час на коженото канапе, пиех капучино и гледах телевизия.

И внезапно си помислих: защо ли тук си нямат плазмени телевизори, произведени от „Ентроникс“, на които да текат реклами за новите модели мерцедеси? Фирмата с радост би платила за подобно нещо. После се сетих, че „Хари Белкин“ бе най-мощната компания за продажба на коли в Нова Англия. Продаваха БМВ, порше и мерцедес. А и много други лъскави марки. Защо да не им предложа идеята си? По дяволите, дори супермаркетите рекламираха по този начин. Защо не и лъскавите магазини за коли?