Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 60

— Нали разбираш, ние искаме нашите продавачи да имат личен живот — казах.

Това бе такава долна лъжа, че едва не се задавих.

— А идването при нас ще ти позволи да работиш по-малко часове. Не ме разбирай погрешно, все още ще ти се налага да пътуваш и да работиш, но ще можеш да видиш как растат децата ти. Ще имаш възможност да посещаваш тренировките по хокей на Кени и балетните постановки на близначките.

— Откъде знаеш… — започна той.

— Подготвих си домашното — прекъснах го. — Казвам ти, наредено ми е да не те пускам да станеш от масата, докато не се съгласиш.

Той примигна и замълча за момент.

— Тези години от живота на децата ти са безценни — продължих. — И отлитат адски бързо. Разбира се, ти печелиш парите в семейството, но наистина ли искаш да се прибираш прекалено късно у дома всяка вечер, когато те вече са заспали? Помисли си какво пропускаш в момента.

— Мислил съм по въпроса — призна той неохотно.

— Ето как стоят нещата при нас. Ще изкарваш повече пари и ще имаш повече време за жена си и децата. Няма ли да е хубаво да изкараш три седмици в планината вместо една?

Знаех, че съм уцелил в десетката. Джим бе писал по въпроса на шефа си.

— Да — кимна той и усмивката му се изпари. — Чудесно би било.

— И защо да пътуваш четиридесет и пет минути до службата? Това е време, което би могъл да прекарваш с децата си. Да им помагаш с домашните.

— Имам великолепна къща.

— Ходил ли си някога в Уелсли? — попитах. — Мислех, че Гейл е учила там.

Гейл бе жена му, завършила колежа в Уелсли.

— На петнадесет минути от Фрамингам е.

— Наистина ли е толкова близо?

— Със сумата, която ще получиш за дома си в Иванстън, би могъл да живееш в тази къща — показах му снимка, която бях разпечатал от страницата за недвижими имоти в Уелсли тази сутрин. — Над стогодишна е. Стара ферма, напълно подновена и разкрасена. Хубава е, нали?

Той се вторачи в снимката.

— Уха!

— „Клиф Роуд“ е най-лъскавият квартал в Уелсли. Виждаш ли размера на този имот? Хлапетата ти могат да си играят в двора, а вие с Гейл няма да се тревожите да не ги бутне кола. Близо до къщата има великолепно училище „Монтесори“. Близначките ти не учат ли в „Монтесори“ в момента?

Той въздъхна тежко.

— Ама преместването е ужас…

Плъзнах нов документ към него.

— Това е премията за преместване, която сме готови да ти предложим.

Той видя сумата и примигна.

— Тук пише, че офертата е валидна до днес.

— Оставям ти време да поговориш с Гейл. Но не искам да използваш предложението ни, за да се пазариш с „Нек“ за по-добра заплата.

— Те никога не биха отпуснали нещо подобно — откровено отговори той. — Няма смисъл да се пазаря.

— Там не си върховният продавач. При нас ще бъдеш. Затова сме готови да ти платим добри пари.

— И трябва да реша до пет часа днес?

— Да, пет часа бостънско време. Това е четири в Чикаго.

— Леле, човече. Не… това е адски внезапно…

— Явно си мислил по въпроса доста време — казах, тъй като знаех, че наскоро бе отхвърлил предложението на „Панасоник“. — Но понякога трябва само да затвориш очи и да скочиш.