Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 37

Отворих електронната си поща.

— Слушай — казах. — Тъкмо се отвори едно място, което е адски подходящо за теб. Служител в корпоративната охрана. Предпочитат бивши военни. С опит в боравенето с оръжия. Имаш опит с оръжия, нали?

— Прекалено богат — отвърна Кърт.

— Интересува ли те? Заплащането е добро. Със сигурност по-добро от карането на пикап.

— Ще искат ли да проверяват досието ми?

Препрочетох съобщението.

— Ще трябва да минеш през проверка на криминалното ти досие, тест за дрога и проверка на трудовия стаж.

— Ето ти уловката — изтъкна той. — В мига, когато видят позорното уволнение, ще изхвърлят молбата ми.

— Не и ако обясниш обстоятелствата.

— Не получаваш такава възможност — обясни ми Кърт. — Но ти благодаря за помощта, човече.

— Познавам директора на корпоративната охрана — казах бързо. — Денис Сканлън. Добър човек. Харесва ме. Мога да му разкажа за теб.

— Не е толкова лесно, приятел.

— Но си заслужава да опитам, нали? Чакай само да му разкажа за бейзболния мач. Трябва да те направим официален служител на „Ентроникс“. Той ще схване нещата.

— Той търси служител, а не спортист.

— Да не искаш да кажеш, че не си квалифициран?

— Работата не е в квалификацията.

— Ще му се обадя — реших твърдо. — Още сега.

— Благодаря ти.

— Хей — прекъснах го. — Това е най-малкото, което мога да направя.

Вдигнах телефона и набрах номера на Денис Сканлън. Разказах му за Кърт, за това, че е бил в специалните части, как са го уволнили, но по обяснима причина.

Сканлън незабавно се заинтересува. Каза, че си падал по военните.

11.

Нямах нищо против надутия ми баджанак Крейг Глейзър и устремената му към върховете на обществото съпруга Сузи, но сърцето ме заболяваше, когато си помислех за горкото им, гениално, трудноприспособимо хлапе, осемгодишния им син Итън.

Да започнем с името. Можеш да кръстиш Итън дете, за което очакваш още преди да се роди, че ще бъде тормозено на игрището, ще му крадат парите за обяд, ще му чупят очилата и ще му навират лицето в пръстта. Освен това Крейг и Сузи се мъчеха да го предпазят от всички житейски истини, но пък абсолютно не се интересуваха от него. Прекарваха с детето си колкото се може по-малко време. Когато Итън не бе подложен на шамаросване, или с каквото друго тормозеха децата в частните училища, бе отглеждан у дома, изолиран от връстниците си, които вероятно биха му помогнали да пристъпи в нормалния свят. За възпитанието му се грижеше филипинска гувернантка, на име Корасон. Резултатът бе умно, интелигентно и адски объркано момченце, към което изпитвах искрено съжаление.

Казват, че животът прилича на гимназия, в която обаче разполагаш с пари. Вероятно сте познавали хора като мен в училище. Никога не съм бил от кретените, които ще те набият и ще ти вземат парите. Не съм бил и от популярните футболисти, които ще ти откраднат гаджето. Не съм бил геният, който пише домашните ти. И определено не съм бил едно от богатите хлапета. Но ако си спомняте, в училище имате и друг тип хора.

Ако си бил един от зубрачите със смешни гуменки и прекалено тесни джинси, вероятно не сме били близки приятели, но за разлика от повечето ти съученици, не съм ти се подигравал. Просто ти се усмихвах и те поздравявах в коридора. Ако грубияните започнеха да те тормозят, винаги се опитвах да те защитя и да им напомня, че трябва да се държат мило с теб, тъй като след десетина години всички те ще работят за теб.