Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 36

Греъм беше човек с многостранни интереси и таланти. Вечно се трудеше по разни двигатели, а в момента оправяше вехтия си фолксваген костенурка от 1971 година в задния двор на кооперацията. Работеше в магазин за грамофонни плочи. Освен това бе луд на тема „Стар Трек“. Знаеше наизуст всички реплики от сериала и дори имената на епизодичните герои. Веднъж ми каза, че на времето си падал страхотно по лейтенант Ухура. Посещаваше всички конгреси на „Стар Трек“ и си бе направил лула за хашиш от макет на кораба „Ентърпрайз“.

Греъм бе лежал и в затвора, както и други от приятелите ми от старата махала. В началото на двайсетте си години бе обрал няколко къщи, за да си плати за дрогата, и го бяха заловили.

Може би и моят живот щеше да протече по същия начин, ако родителите ми не бяха настояли да уча в колеж. Неговите родители смятаха колежа за прахосване на пари и отказаха да платят образованието му. Той се ядоса и напусна гимназията през последната година.

— Съжалявам, човече — казах. — Имах страшно много работа.

— Не съм те чувал от седмици. Ела в уникалната бърлога. Ще попушим и ще ти покажа какво направих с фолксвагена.

— Адски съжалявам, Греъм. Някой друг път.

По обяд Фестино влезе в кабинета ми.

— Чу ли за Тревър? — въодушевено извика той.

— Какво е станало?

Фестино се захили доволно.

— Имал среща с президента на „Павилион“, за да се здрависат и подпишат сделката. Президентът е тип, който не чака й пет секунди. Откачен на тема точност. И какво става? Наш Тревър спуква гума на магистралата. Пропуска срещата, а президентът побеснява.

— Е, и? Всички сме си имали проблеми с колите. Тревър сигурно се е обадил в „Павилион“ по мобифона си и си е насрочил нова среща. Голяма работа.

— Това е чудесната част, Тигре. Мобифонът му също сдал багажа. Не успял да се обади. А президентът и кохортата му просто си седели и чакали Тревър да се появи, но той не го направил.

Фестино сипа малко антибактериален лосион в ръката си и ми се усмихна широко.

— Да, кофти е да ти се случи нещо подобно.

Разказах му за сделката с „Локуд“, сключена благодарение на информацията за пътешествието в Аруба. Забелязах, че Фестино ме изгледа по нов начин.

— И ти го направи, Тигре?

— Какво искаш да кажеш?

— Просто съм впечатлен. Не допусках, че имаш такива таланти.

— Има много неща, които не знаеш за мен — ухилих се загадъчно.

След като Фестино си тръгна, звъннах на Кърт.

— Браво на теб — поздрави ме той.

— Благодаря ти, човече.

— Няма проблеми.