Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 155

— Какво?

Той въздъхна.

— Смисълът е, че не може да се издаде заповед за обиск, основана само на слухове. А ако молбата за заповед се основава на информация, получена от информатор, трябва да се впише името му и извлечение от досието, което удостоверява надеждността му. Вие очевидно нямате такова. Но ако сте съгласен да се впише името ви на заповедта за обиск…

— Забравете. Няма да стане.

— В такъв случай няма да има заповед за обиск.

— Не искате ли да разрешите случая?

— Слушайте, господин Стедман, ръцете ми са вързани. За щатската полиция случай просто не съществува. Съжалявам.

— Значи Кърт ще се отърве безнаказано?

— Съжалявам, господин Стедман.

В указателя открих номера на „Джей енд Ей Тоуинг“ — фирмата, която бе прибрала поршето на Тревър, и им се обадих.

— У вас е поршето на брат ми — казах на жената, която вдигна телефона.

— Добре?

— Името е Тревър Алард.

— Изчакайте, моля.

Върна се след малко и съобщи:

— Вижте, вече е разговаряно с вдовицата на брат ви. Тя не иска колата. Разреши ни да я продадем за скрап.

— Мамка му — изсумтях тъжно. — Това е колата на брат ми.

— Съпругата бе вписана като най-близък роднина. Вероятно колата вече е била продадена. Иска ми се да можех да ви помогна.

— Можете ли да разберете дали вече е продадена? Съжалявам, че ви безпокоя, но това беше колата на брат ми. И ако мога да спася нещо от нея, ами… става дума за сантиментален спомен. Тревър наистина държеше на колата си.

— Изчакайте.

Зачаках търпеливо.

Обади се някакъв мъж.

— Ед — представи се той.

— Ед, казвам се…

Но той продължи да говори, без да ми обръща внимание.

— Следвахме процедурите, господине. Уведомихме най-близката роднина и тя ни упълномощи да продадем колата за скрап. Днес следобед ще я закарат в гробището за коли „Кузма“.

— Все още ли е при вас?

— Както вече казах, днес следобед трябва да я откарат.

— Слушайте, това е адски важно за мен. Какво ще получите за нея от гробището?

— Не мога да ви кажа. Цената се договаря между нас и тях по време на сделката.

— Горе-долу?

Може да са стотина-двеста долара.

— Ще ви дам триста.

— Наистина искате развалината, а?

— Ако мога да спася нещо от нея… каквото и да е… заради брат ми.

— Не мисля, че триста кинта ще мотивират някого, нали разбирате. Имаме сериозни отношения с гробището и вече сме му продали доста коли.

— Ед, вие ли сте собственикът на компанията?

— Да.

— Триста за компанията ви и други триста за вас лично.

Той изсумтя.

— Май е адски важно за вас, а?

— Сключваме ли сделката? Или трябва да платя колата на гробището за сума, която със сигурност ще е по-ниска?

— Колата е порше все пак.

— Порше или киа — все тая. В момента е купчина смазан метал.

— В брой ли?

— Откарайте я в двора ми в Кеймбридж и ще получите шестстотин кинта в брой. Освен ако поршето не е направено от титаний, сключвате адски изгодна сделка.

Той се засмя.

— Добре, утре ще накарам едно от момчетата да ви я докара.

— Днес — казах сериозно. — До два следобед. Преди да си променя решението.

56.

Удобният ми стол в „Старбъкс“ бе на разположение.