Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 154

Веднага щом затворих, взех асансьора до лобито. Напуснах сградата на „Ентроникс“, намерих обществен телефон на няколко пресечки от нея, извадих визитната картичка на сержант Кениън и му звъннах по мобифона си.

Отговори ми груб глас с испански акцент.

— Щатска полиция. Санчес.

Чух гласа му на фона на шум от оживен офис и звънящи телефони.

— Сержант Кениън, моля — казах.

— Кой се обажда?

Замълчах за миг.

— Джош Гибсън.

След минута Кениън вдигна.

— Господин Гибсън — каза той, — изчакайте да прехвърля разговора в кабинета ми.

Обади се отново след няколко секунди.

— Избрахте точен момент да звъннете — рече. — Тъкмо се канех да ви потърся и да ви съобщя новината.

— Каква новина?

— Автомонтьорите ни не откриха нищо.

— Нищо — повторих и замръзнах.

— Точно така. Няма следи от престъпление. А това, означава, че няма да има следствие.

— Но аз знам, че Кърт… знам, че е направил нещо на колата.

— Щом техническият ни отдел твърди, че няма следи, не мога да направя нищо.

— Не са търсили достатъчно усърдно.

— Може и да сте прав. Не знам. Доста са заети, претрупани са с работа.

— Със сигурност има следа. Направил го е. Убеден съм. Някой провери ли лагерите?

— Не знам какво са проверявали. Знам само, че не откриха нищо.

— Къде е колата?

— Предполагам, че са я предали за скрап.

— За скрап?

— Вече не е в системата ни. Обикновено ги предават за скрап.

— Кой?

— Фирмата за пътна помощ. Сега колата е тяхна. Обикновено питат семейството на починалия дали я иска, но когато е смазана по този начин, семейството отказва и фирмата я продава за скрап. Защо?

— Трябва да накарате хората си да отидат да я огледат, преди да я предадат за скрап.

— Случаят вече не е мой. Всъщност, няма случай.

— Коя е фирмата за пътна помощ?

Кратка пауза. Кениън се засмя.

— Аха. Забравете.

Опитах нов подход.

— Ако претърсите апартамента на Кърт Семко, обзалагам се, че ще намерите нещо, което се нарича ТМК. Течен метален корозив. Използван от специалните части на армията.

— ТМК, а? Е, това е проблемът, нали разбирате. Няма да има обиск. Липсата на улики за наличието на престъпление означава, че няма да има следствие, нито заповеди за обиск. Така стоят нещата в истинския свят.

— Кърт държи корозива в дома си. Виждал съм го. Това е доказателството ви.

— Позволете ми да ви обясня нещо, господин Стедман. Очевидно не знаете как работи системата. Ако искате заповед за обиск, трябва да накарате някой съдия да я подпише. Но никой съдия няма да подпише, ако не разполагате с доказателства.

— Виждал съм корозива в апартамента му!

Пауза.

— Не знам какво сте видели, но инстинктът ми говори, че сте честен човек. Съгласен ли сте да ми станете информатор?

— Ако е съвсем поверително. Без имена. Кърт познава хора навсякъде. Ще узнае веднага. Бездруго бе подслушвал конферентната зала, в която ние с вас говорихме, и бе чул абсолютно всяка дума.

— Господи!

— Този тип е опасен. Затова разбирате, че не искам никой да знае, ако ви стана информатор.

— Нещата не стоят по този начин, господин Стедман. Съдиите използват нещо, което се нарича тест на Агилар-Спинели.