Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 140

— Кърт познава хора на безброй места. В щатската полиция и къде ли не още. Ще научи. Подслушва навсякъде.

Замълчах за момент, после добавих:

— И ме заплаши, че ще ти направи нещо.

— Не би могъл. Харесва ме.

— Ние с него също бяхме приятели, забрави ли? Но той е абсолютно безмилостен. Ще направи какво ли не, за да се защити.

— Точно затова трябва да го спреш. Можеш да го направиш. Знам, че можеш. Защото трябва.

И двамата замълчахме за миг. Кейт ме погледна.

— Чуваш ли странен звук? — попита тя.

Усмихнах се.

— Не.

— Звучи като маракас. Не в този миг, но определено чух нещо.

— Не чувам нищо. Може би е вентилаторът в банята.

— Вентилаторът в банята не работи. Сигурно откачам, но искам да се обадиш в полицията. Кърт трябва да бъде арестуван.

Изпържих няколко яйца, направих препечени филийки и занесох таблата горе при Кейт. После влязох в кабинета си, звъннах на Франи и съобщих новините.

— Детективът отново се обади — каза ми тя. — Сержант Кениън. Помоли да му дам номера на мобифона ти, но аз отказах. Няма да е лошо да му звъннеш.

— Ще го направя.

Докато говорех, траках по клавишите на компютъра. Влязох отново в сайта на специалните части, но не ме очакваше никакъв отговор.

— Скоро ще дойда в службата — казах на Франи и затворих.

Влязох в адреса си в АОЛ, който рядко използвах. Очакваха ме шест имейла, пет от които бяха реклами.

Шестият беше от Сколаро. Човекът, който бе отговорил на Тревър и знаеше нещо за Кърт.

Отворих писмото бързо.

Не познавам лично Кърт Семко. Един от приятелите ми от специалните части го познава и той ми даде информацията. Кърт е бил уволнен позорно, защото пречукал човек от екипа си.

Отговорих веднага.

Благодаря. Как мога да се сдобия с доказателства за позорното му уволнение?

Тъкмо се канех да изпратя писмото, когато видях, че имам нов имейл. Отново от Сколаро.

Ако Семко е бил позорно уволнен, значи е съден от военен съд. Съдебните документи на армията са публично достъпни. Има ги в интернет.

Написах следващото си писмо:

Какъв е телефонният ти номер? Бих искал да си поговорим.

Изчаках една минута. Имейлите са странна работа — понякога пристигат в миг, друг път се налага да чакаш цял час.

Или пък просто Сколаро не искаше да ми отговори.

Докато чаках, затърсих из „Гугъл“ досиетата на военния съд. Накрая страницата се отвори, но видях, че за да вляза в нея, трябва да вкарам идентификационен номер на военен или ветеран.

Не можех да прочета нищо.

Поседях замислено няколко минути. Познавах ли човек, който бе служил в армията?

Вдигнах телефона и се обадих на Кал Тейлър.

— Кал — казах делово. — Обажда се Джейсън Стедман.

Дълго мълчание. Дочух шум от телевизор.

— Да — отвърна най-после Кал.

— Имам нужда от помощта ти.

— Шегуваш се.

Вкарах идентификационния номер на Кал и страницата се отвори.

Зачетох внимателно. Не разбирах за какво ми говореше Сколаро. Не намерих съдебни досиета. Накрая, в горния ляв ъгъл видях иконка с надпис „Публикувани военни документи“. Трябваше да издиря името по азбучен ред. Най-после стигнах до Семко. Заглавието гласеше: „Съединените щати срещу Кърт Семко“.