Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 142

Завъртях се и я видях.

Плъзгаше се бавно по пода на път от банята към спалнята. Сигурно бе дълга поне метър и осемдесет и дебела колкото ръката ми. Люспите й бяха груби и лъскави, оцветени в черно, бежово, кафяво и бяло. Съскаше и тракаше.

Никога не бях виждал гърмяща змия, освен на филм, но веднага я разпознах.

Кейт изпищя отново.

— Гърмяща змия — казах.

— Господи, Джейсън, трябва да я убиеш. Вземи лопата или нещо такова.

— Те хапят точно когато се опиташ да ги убиеш.

— Разкарай я оттук! Господи!

— Не искам да се приближавам до нея.

Намирах се на около шест метра от змията и стоях като вкаменен.

— Когато тези гадини нападат, могат да се движат с около двеста километра в час.

— Джейсън, убий я!

— Кейт, тихо. Не викай.

Змията беше спряла да се плъзга по пода и сега се навиваше на кълбо.

Кейт се зави презглава.

— Разкарай я оттук! — изпищя приглушено изпод завивките.

— Кейт, млъкни!

Змията надигна предната част на тялото си и завъртя бавно глава. Езикът й се показа, а опашката затрака. Звукът бе като от стар вентилатор, все по-бързо и по-бързо.

— Не издавай никакъв звук — казах. — Змията е уплашена, а те точно тогава нападат.

— Тя е уплашена? Тя е уплашена?

— Тихо! Сега искам да станеш от леглото.

— Не!

— Хайде, стани от леглото. Бавно и кротко. Иди в кабинета ми, а аз ще се обадя на някого.

— На кого?

— Е, не на Кърт, разбира се.

От кабинета се обадих на службата за контрол върху животните. Половин час по-късно се появи делови тип. Носеше нещо като дълги пинцети, чифт ръкавици до лакътя и плоска бяла кутия, отворена от двата края, на която пишеше: „Змии“.

— Наоколо не се срещат подобни същества — отбеляза той.

— Това е гърмяща змия, нали? — попитах.

— Да. Диамантен гръб. И е доста голяма. Можеш да видиш такива във Флорида и Северна Каролина. Понякога и в Луизиана. Но не и в Масачузетс.

— Как тогава е стигнала дотук?

— Откъде, по дяволите, да знам? Има хора, които купуват екзотични змии по интернет.

Змията се плъзгаше по мокета в спалнята и се приближаваше към телевизора.

— Търси си място, където да се скрие — обясни ми типът.

Той я погледа около минута, после си сложи дългите ръкавици и се приближи на около три метра от нея. Остави кутията на пода и я побутна към змията с дългите пинцети.

— Змиите обичат закрити пространства — обясни ми той. — Търсят си скривалище. Вътре има препарат за привличане на змии, но се съмнявам, че ще имаме нужда от него. Влезе ли, ще се залепи със специално лепило.

Загледах как гърмящата змия бавно се плъзга към кутията, как спря любопитно пред нея и накрая напъха глава вътре.

— Човече — каза мъжът, — виждал съм такава във Флорида, когато бях дете. Но никога тук. Никога. Гледай сега.

Змията се мушна в кутията.

— Добре, че не си се приближил към нея — продължи служителят. — Ако подобен звяр те ухапе, умираш. Най-опасната змия в Северна Америка. Най-едрата гърмяща змия в целия свят всъщност.

После чух гласа на Кейт:

— Какво ще правите с нея?

Стоеше до вратата на спалнята, увила одеялото около себе си като пелерина.

Бялата кутия се размърда. Разтресе се. Половината тяло на змията все още бе вън от капана. Тя се замята бясно в напразен опит да се освободи, но така само влезе още по-дълбоко.