Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 131

Докато излизах от кафенето, забелязах Кърт, който седеше заедно с няколко момчета от охраната. Говореха високо и се смееха, но Кърт ме наблюдаваше.

48.

Интеркомът иззвъня и Франи съобщи: — Господин Харди е.

— Джейсън — избумтя мощният глас, — извини ме за краткото предизвестие, но трябва да летиш до Ел Ей утре. Уредил съм среща, на която искам да присъстваш.

Шефът замълча за миг. Изстенах наум, но отговорих бързо:

— Ясно.

— С Накамура-сан — добави той.

— Накамура-сан? Хидео Накамура?

Дали бях чул правилно? Накамура беше председател на борда на „Ентроникс“ — страхотен тузар. Никой не го беше виждал. Май само Горди го бе видял веднъж.

— Точно така. Великият мъж. Ще долети от Ню Йорк на път за Токио. Убедих го да се отбие в Санта Клара, за да получи лично информация от най-добрия и умния ми служител. Да се увери, че сме успели да обърнем продажбите в наша полза.

— Само… само аз ли ще присъствам?

— Ти и още двама от вицепрезидентите. Искам да му взема акъла.

— Да, господине — отговорих. — Ще го направя.

— Наложи ми се да го убеждавам доста време да се отбие тук. Идва в Щатите само веднъж или два пъти годишно.

— Уха.

— Мисля, че ще го впечатлиш. Знам, че ще е адски доволен от свършеното от теб.

— Да си приготвя ли презентация?

— Разбира се. Накамура-сан си пада по такива неща. Направи я кратка и ясна. Изпълнението на отдела ти, ключовите постижения и затрудненията. Той се радва, когато служителите му признават затрудненията си.

— Загрях.

— Яви се в десет и половина в конферентната зала в Санта Клара. Първо ще изгледаме презентацията ти. Накамура-сан и антуражът му ще пристигнат точно в единадесет и ще си тръгнат точно в дванадесет. Един час. Нито минута повече.

— Добре.

— Остави си достатъчно време, ако случайно има закъснения на полетите. Изключително важно е да си тук навреме. Накамура-сан е кошмарно точен.

— Няма проблеми. Прекалено късно е да хвана вечерния полет, но съм сигурен, че има достатъчно ранни полети.

— Не забравяй да си донесеш визитните картички. Поднасяш му картичката си с две ръце, хваната в ъгълчетата. А когато той ти подаде своята, приеми я с две ръце и я проучи внимателно. И каквото и да правиш, не я слагай в джоба си.

— Не се тревожи — успокоих го. — Наясно съм с ритуала. Ще бъда там.

— Навреме — напомни ми Харди.

— Рано — отговорих.

— После, ако имаш време, ела да поплаваш с мен на „Самурай“.

— „Самурай“?

— Новата ми яхта. Страхотна красавица е. Ще ти хареса.

Франи се захвана за работа, за да ми осигури полет до Ел Ей, а аз отмених срещите си за следващия ден. После звъннах на Кейт, за да й съобщя промяната в плановете. Обещах й, че ще прибера у дома веднага след презентацията. После започнах да подготвям презентацията си.

Малко по-късно Франи влезе в кабинета ми.

— Трудна задача — съобщи ми. — Прекалено късно е да хванеш някой от полетите тази вечер. В осем и половина има самолет до Сан Хосе, но е претъпкан. Положението и същото и с полета до Сан Франциско.

— Ами корпоративният самолет?

— Само в мечтите ти, сладурче — засмя се тя.