Читать «Инстинкт на убиец» онлайн - страница 11

Изражението на Кейт се смекчи и тя каза нежно:

— Скъпи, погледни тази къща.

— Какво й има?

— Не искаме да отглеждаме деца в подобно място — отговори тя и ме загледа тъжно. — Тук няма място за игра. Дворът е миниатюрен.

— Мразя да кося тревата. А и аз нямах двор, когато бях дете.

Тя замълча и отмести поглед. Зачудих се какво ли мислеше. Ако бе очаквала да се върне в замъка, определено не се бе омъжила за подходящия човек.

— Хайде, Джейсън, какво стана с амбициите ти? Когато се запознахме, само небето бе таван за теб. Помниш ли?

— Просто исках да те убедя да се омъжиш за мен.

— Знам, че се шегуваш. Все още имаш амбиции, знам го. И ти го знаеш. Просто си станал…

Сигурно се канеше да каже „дебел и отпуснат“, но реши да прояви любезност.

— Чувстваш се прекалено удобно. Но това е възможността ти да се издигнеш.

Замислих се за филма за племето яномамо. Когато Кейт се омъжи за мен, вероятно е смятала, че съм свиреп воин, когото може да превърне във вожд.

— Ще поговоря с Горди — казах накрая.

Кент Гордън бе старшият вицепрезидент, който ръководеше целия отдел по продажбите.

— Добре — кимна тя. — Кажи му, че настояваш да те интервюират за повишението.

— Настояването не е точно в моя стил.

— Изненадай го. Покажи му агресивността си. Той ще си падне по нея. Убий или бъди убит. Покажи му, че си убиец.

— Да бе — изсумтях. — Да не мислиш, че мога си купя духалка от яномамо по интернет?

3.

— Прецакани сме, човече — каза Рики Фестино. — Зверски сме прецакани.

Рики Фестино бе член на онова, което наричахме Братството, колега продавач от „Ентроникс“. Продавачите би трябвало да са весели, дружелюбни, приказливи и в приповдигнато настроение, но не и Фестино. Той беше кисел, циничен и хапливо саркастичен. Единственото, в което определено му вървеше, бяха договорите. Фестино бе напуснал правния факултет на бостънския колеж след първата година, а договорното право било единственият учебен предмет, който му допадал там. Това сигурно ви подсказва нещо за него.

Според мен Рики мразеше работата си, а и не харесваше много жена си и двете си деца. Караше малкия си син в някакво частно училище всяка сутрин и тренираше бейзболния отбор на по-големия си син, което на теория го правеше добър баща, но пък той вечно се оплакваше от задълженията си. Не знаех какво го мотивира, освен страха и злобата, но това си беше негова работа.

Не разбирах защо ме харесваше толкова много. За него вероятно бях непоправим оптимист и би трябвало да ме презира диво. Но се отнасяше към мен като към любимото си животинче — единственото същество, което го разбира, весел ритрийвър, на когото можеше да се оплаква, докато го разхожда. Понякога ме наричаше Тигъра — по името на веселия и леко малоумен приятел на Мечо Пух.