Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 63

После Джейкъб се върна. Носеше тънка книжка с твърди корици, в обложка в маслиненозелено и бежово. Подаде я на Тони. „Дървесни кръгове“ от Норман Маккейг.

— Не знам какво е отношението ти към поезията, но аз намирам, че тя ми помага, когато задавам въпроси за себе си и за собствения си път в живота. В тази стихосбирка има едно стихотворение, озаглавено „Истина за утеха“. Струва ми се, че то може да ти даде добра отправна точка.

— Искаш да се лекувам с поезия?

Тони не скри, че не можеше да повярва на ушите си. Джейкъб, този добросъвестен психолог, да му препоръчва да си помогне с поезия — това бе все едно Елинор Блесинг да препоръча лечение с кристали на болен от рак.

Джейкъб се усмихна и се настани отново на стола си.

— Няма лек за това, което ни мъчи, Тони. Но ми се струва, че бихме могли да намерим нещо по-добро, което да ни помага вместо средствата, които само притъпяват болката? Е, какво е положението в професионален план?

Това бе едно от нещата, заради които Тони обичаше да разговаря с Джейкъб. Не продължаваше да говори за едно и също, щом се убедеше, че пациентът е разбрал каква стъпка му препоръчва.

— Отново сключих договор за непълен работен ден с „Брадфийлд Мур“ — каза той. — Изглеждат доволни, че се върнах. А и работата ми харесва — описа в най-общи линии клиничната си практика, пояснявайки подхода си с примери от няколко интересни случая.

— А профайлърската работа?

— В Брадфийлдската полиция вече нямат нужда от мен. Твърдят, че това натоварвало бюджета им, но според мен причината е по-скоро невъзможността да се сработим с новия шеф на полицията. Между мен и Джеймс Блейк няма абсолютно нищо общо — преди Джейкъб да успее да се намеси, Тони вдигна пръст. — Но аз не обвинявам себе си за това. Такива неща просто се случват. Помагам от време на време на полицията в други градове, но бюджетът им действително е орязан, и това затруднява наемането на външни специалисти като мен. Възприемат ни като лукс, който не могат да си позволят. А пък нали и обучават свои така наречени експерти… — той изду бузи и изпухтя. — Тази работа ми липсва. Харесвам я и се справям добре с нея.

— Така е — Джейкъб свали очилата си и започна да бърше стъклата. Наистина беше странно, че днес не стои неподвижно както обикновено. — Мислих и за това. Човек, открил призванието си, би трябвало да има възможността да практикува желаната професия, какво ще кажеш?

— Някои хора биха казали, че е по-добре да няма търсене на способности като моите.

— Струва ми се, че в тази област няма друг с твоя опит и твоите експертни умения. Редно е да ги споделяш с хората, Тони.

Тони вдигна ръце в опит да се защити.

— О, не. Никакво преподаване повече. Нямам никакво намерение да демонстрирам публично уменията си, за да убеждавам хората в необходимостта от тях.

— Нямам предвид академичния живот. Мислех, че можеш да напишеш книга. Да опишеш пред читателите подхода и практиката си. Да покажеш и да разкажеш как съставяш профили на престъпници, как решаваш случаите. Как работиш с криминалистите, как изграждаш аргументацията си. Не е публикувано нищо от този род, Тони. Можеш да съдействаш за изграждането на цяло ново поколение профайлъри по твой образ и подобие. А ако в полицията ще обучават собствени профайлъри, не мислиш ли, че е добре да разполагат с информация за най-добрата практическа работа?