Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 61

По работните плотове нямаше никакви готварски уреди, нямаше и следа от кухненски ножове или каквото и да било пособие с острие. На масивна дъска за готвене бяха поставени дебел стек, няколко нарязани на парчета гъби, глава лук, нарязана на кръгчета, пластмасово шише със зехтин и три измити пресни картофа. На печката имаше тежък тиган за пържене и малка тенджерка с дълга дръжка. Тя не можеше да си го обясни. Да не би да искаше от нея да му сготви вечеря? Възможно ли бе да си е дал толкова труд, за да си я осигури като прислужница? Беше виждала доста откачени пред гишето на болничната аптека, но това тук беше лудост с непознати за нея мащаби.

— Хайде, започвай — той седна на столчето — на вид напълно нормален и спокоен, като изключим малкият, черен, подобен на кутия предмет, който бе поставил на бедрото си. Но това не я заблуди. Беше наясно, че той дебне най-малкия повод, за да й причини отново болка. Тя сви рамене и разпери ръце, за да покаже, че не разбира какво се иска от нея.

— Сготви шибаната вечеря — извика той, избухвайки внезапно и яростно. — По-ясно не мога да го кажа, нали?

Бев сведе очи. „Не влизай в спор“. Взе тенджерката и отиде до умивалника. Дължината на веригата й позволяваше да достигне с усилие до крановете. Напълни съда с вода до половината и се върна при печката. Котлоните бяха газови, същите, каквито имаше и у дома, но тя се престори, че не успява да запали. Може би той щеше да прояви нетърпение, да дойде да запали сам, и тогава тя би могла да го удари с тигана за пържене.

— Какъв е проблемът? — провлече той присмехулно от другия край на стаята. — Толкова ли си глупава, че не можеш да запалиш газта? Трябва ли да ти обясня с бой как става?

Сарказмът отстъпи място на заплаха, докато той потупваше с пистолета по бара.

„Идеята отпада“. Бев запали газта под тенджерката и пусна картофите във водата. Наля малко олио в тигана и го сложи да се загрява бавно на друг котлон. В главата й се редуваха страх и неверие. Защо някой, комуто е потрябвала съвършена съпруга, би се спрял тъкмо на нея? Тя не беше чак толкова добра жена, когато още имаше съпруг, но Том поне твърдеше, че обича самостоятелните жени. Ако човекът, който я бе отвлякъл, си бе дал труда да понаучи нещо за нея, би разбрал доста бързо, че никога не би спечелила конкурс за домакиня на годината. Е, ако това бе начин да запази живота си, най-добре щеше да е да се хваща на работа. Тя се загледа в кървавия стек, опитвайки се да не си представя как са клали животното за месо. За щастие, по мнението на бившия й съпруг, сина й и приятелите й, тя умееше да готви доста добре.

Когато картофите завряха, тя пусна лука в нагорещеното олио и започна да го бърка. Пържещият се лук успя поне да неутрализира миризмата на урина, която лъхаше от нея. Но как, за бога, би могла да знае какви са предпочитанията му за стека? Имаше огромна разлика между добре запечен и полусуров. Взе стека в ръце и се обърна към мъжа с въпросително изражение, свивайки рамене.