Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 3

А той не би допуснал това. Трябваше да има и друг начин. Затова разработи своя план. Затова и му отне толкова много време да стигне до този етап. Трябваше да разработи стратегия, после да я прецени във всички възможни аспекти, после да се заеме със своите проучвания. Едва сега беше готов да пристъпи към действие.

Избра дрехи, придаващи му анонимност — черни джинси, купени от обикновена верига магазини и спортна блуза с яка; завърза внимателно връзките на високите черни кубинки с метални върхове — за всеки случай. Когато слезе долу, си запари чаша зелен чай и изяде една ябълка. После отиде в гаража, за да се убеди отново, че всичко е наред. Фризерът беше изключен, с вдигнат капак, готов да поеме новото си съдържание. Предварително нарязани парчета самозалепваща лента висяха от ръба на една лавица. Върху ниска масичка бяха подредени белезници, електрошоков пистолет, корда за окачване на картини и една ролка изолирбанд. Той облече непромокаемото си яке и натъпка вещите по джобовете си. Накрая взе едно метално куфарче и тръгна обратно към кухнята.

Четвърта и пета точка — отметнати.

Огледа отново гаража и забеляза, че последния път, когато бе влизал тук, беше внесъл с обувките си сухи листа. Въздъхна, остави куфарчето и отиде да вземе метла и лопата. Това е женска работа, каза си той нетърпеливо. Но ако днес всичко се развиеше както трябва, скоро тук щеше да има жена, която да я върши.

2.

Ден двайсет и четвърти

Доктор Тони Хил се поразмърда на стола си и се опита да не гледа опустошеното й лице.

— Когато се сетиш за Карол Джордан, каква е първата ти мисъл?

Крис Дивайн, формално все още сержант от криминалната полиция в Брадфийлд, приведе глава към него, сякаш леко недочуваше.

— Когато ти се сетиш за Карол Джордан, каква е първата ти мисъл?

В тона й се долавяше съзнателно желание да го подразни. Тони прецени правилно, че това е опит да промени темата на разговора.

— Опитвам се да не мисля за Карол.

Макар че положи усилие, не успя да попречи на тъгата си да изплува на повърхността.

— А може би трябва да го правиш. Може би имаш по-голяма нужда от мен да се върнеш назад.

Докато говореха, в стаята се беше смрачило. Навън денят умираше, но светлината вътре сякаш се стапяше още по-бързо. Тъй като тя не можеше да го види, този път той можеше да си позволи лицето му да издаде истинските му чувства. Изражението му бе пълна противоположност на безгрижния му тон.