Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 250

От момента, когато се върна на лодката, той едва се удържаше да не заплаче. Знаеше, че това се дължи отчасти на преумора, но другата причина беше убеждението, че отново я е загубил.

Точно в момента, когато тази мисъл прекоси съзнанието му, лодката се заклати и се наклони на една страна, както ставаше винаги, когато някой се качваше на борда. Обзе го нежелание да се обърне, защото имаше чувството, че не би понесъл разочарованието да види Пола в другия край на палубата. Но все пак се обърна, защото искаше да мисли за себе си като за човек, способен да проявява сила на характера.

И я видя — застанала на кърмата, облечена в същия делови костюм, който носеше предния ден. Но си беше сменила блузата. Косата й беше разчорлена, очите й — подпухнали от преумора. Но беше тук и за него нищо друго не беше от значение.

Той се изправи с усилие, но не можа да се сети за нито една фраза, която не би прозвучала банално.

Карол заговори първа.

— Знаеш ли къде човек може да получи прилично кафе по това време на деня?

Той посочи отворената врата на каютата.

— Имам кафе.

Тя поклати глава.

— Трябва ми неутрална територия.

Той погледна часовника си.

— Единственото, за което се сещам, е денонощното кафене на гарата.

Тя кимна.

— Ще се видим там след десет минути.

После скочи отново на брега. Едно черно-бяло куче я сподири, когато тя тръгна обратно по калдъръма, далеч по-енергично, отколкото би го направил той.

Тони забърза по палубата и заключи вратата, оставяйки чашата си на покрива на каютата. Слезе, препъвайки се, на брега и хукна към заведението за тапас, край което беше паркирал колата си. Стигна до гарата три минути преди уговореното време и купи кафе за двамата. После застана пред щанда за кафе, с по една картонена чаша във всяка ръка, и зачака.

Карол се появи иззад ъгъла, все така съпроводена от кучето, и му показа една пейка срещу входа на гарата. Той седна до нея и й подаде мълчаливо кафето. Отново не намираше какво да каже.

— Разбрах, че си си взела куче.

Страхотен опит за разведряване на атмосферата.

— Винаги те е бивало да се ориентираш към най-маловажното.

— Не е маловажно. Решението ти означава нещо.

Тя въздъхна.

— И какво означава то в света на Тони?

— Означава, че си решила да си позволиш емоционална привързаност. А това е добре.

— Щом казваш — тя отпи от кафето. После допълни: — Изнудил си Блейк.

— Точно така.

— И защо постъпи така?

— Защото предпочитам човек като теб да се занимава с разследването на тежките престъпления в този град, а не хора като Алекс Фийлдинг. И защото е редно всеки да работи това, което му се удава най-добре.