Читать «Изгорени мостове» онлайн - страница 246

— Радвам се — каза тя. — Струва ми се, че Брадфийлд е най-подходящото място за него сега.

— Обичам ви, сержант Макинтайър. Ще се видим по-късно.

Пола изсумтя.

— Съмнявам се, като гледам как се развиват нещата.

После се върна в стаята на отдела. Кратката почивка беше приключила. Защото точно в този момент една служителка в отдела с непокорна грива от рижи къдрици вдигна нетърпеливо ръка, като че ли седеше на чин в гимназията.

— Сержант, нали си спомняте как се питахме от къде е знаел, че е безопасно да остави тялото на Надя в онази изоставена къща?

— Да?

— Ами сега оглеждах отново докладите. Моминското име на жената на Тейлър е Уодингтън. А едно от момчетата, които са се нанесли в изоставената къща, също се казва Уодингтън. Името не е често срещано. Можем ли да се обзаложим, че между двамата има роднинска връзка?

— Добра работа. Провери — отвърна Пола. После хвърли поглед към кабинета на Фийлдинг. Там нямаше никой. Нищо чудно. Хусаин и Уд се взираха в екраните на компютрите си, Коуди говореше по телефона. Изражението му беше мрачно. После остави слушалката и удари с юмрук по бюрото. Стреснати, всички се обърнаха към него.

— Не са могли да я спасят — каза той. — Мари Мейдър. Имала е вътрешни кръвоизливи. Не успели да я стабилизират. По дяволите.

Пола стоеше насред стаята, обзета от чувството, че се е провалила. Всичко, което се беше объркало в процеса на това разследване, тя приемаше като упрек лично към себе си. Трябваше да се противопоставя по-твърдо на Фийлдинг. Трябваше да провери Гарет Тейлър веднага щом Карол се натъкна на името му. И със сигурност още след като възникна първото предположение, че Мари може да е изчезнала. Като всички ченгета и Пола носеше бремето на спомена за случаите, когато е можела да постъпи по друг начин. Смъртта на Мари увеличи сериозно това бреме.

Първото усещане на Тони, след като го освободиха, беше силен копнеж по собственото му легло. Но Бронуен Скот го чакаше, отведе го в едно спокойно ъгълче и му разказа набързо всичко, което се беше случило през последните няколко часа.

— Карол свърши работата, а Пола разчисти след нея — каза Скот с доволна котешка усмивка на лицето.

— Ами Фийлдинг?

Усмивката на Скот стана по-широка.

— Прецакана. Според мен я очаква голямо бъдеще в Пътна полиция.

— Радвам се, че са успели да го спрат.

Скот като че ли внезапно изгуби интерес към разговора.

— Да, да. Това винаги е добре.

— Е, мога ли да се прибера вече у дома?

Постара се да не говори с тона на преуморено и капризно дете, но като че ли не успя. Двайсет и осем часа в ареста могат да предизвикат у човек подобна реакция.

Скот се разсмя. Винаги се беше чудил какъв ли е смехът, който писателите наричат „звънлив“. Сега вече му стана ясно. Остър, но мелодичен звук.

— Съжалявам, Тони, но имаме още работа. Трябва да се видим с Блейк.