Читать «Из миналия живот на „Славянска беседа“» онлайн - страница 3

Славянска беседа е мирна ограда, за дружба сърдечна, страстта тук немей. Тук българин с сърбин и чех със словак, хърватин с словенец и русин с поляк по братски живей. Беди ли, тъги ли сърце ти налягат, ил’ бури житейски душата ти стягат — в Беседата, знай, ще найдеш покой или в реч сладкодумна, ил’ в братския кръг в веселба многошумна, тъга тук не трай. За знанье ли жажда, славянино сещаш — тук книги те чакат, приятели срещаш — развивай умът. Ил’ търсиш ти шум, развлечения свесни — тук музика има, и танци, и песни — насищай слухът. Дойдете, славяне, сплотете се, братя, в този мирния храм, в тези чисти обятия тук има живот.

— Сбогом, господа. — Сбогом, господин Бомбардек. — Тази година ще се качим ли на Мусала? — попита весело на излизане Бомбардек. — Разбира се. То се знай. О, да, да! — извика въодушевено компанията.

— А propos, господа — каза Бомбардек на излизане, — онзи ден една бедна вдовица съжаляваше, че не дала дъщеря си да се учи за певица, а я омъжила, та я поробила млада-зелена. „Да беше отишла в странство да се учи, може би щеше да й проработи честта, та някой път даже в Славянска беседа да пее.“

Разбирате ли, господа! Даже в Славянска беседа! Видите ли как нашето общество високо цени вече Беседата! Сбогом!

София, 23 март 1895 г.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6275]

Последна редакция: 2008-04-15 09:00:00