Читать «Игрите на Немезида» онлайн - страница 5

— Положение?

— Малък проблем — обади се Ааман. Той беше при рамата. Устата на Филип се изпълни с металния вкус на страха.

— Тук няма малки проблеми, coyo — сопна се той. — Какво е станало?

— Някои от тия изригващи боклуци замърсяват рамата. Падат песъчинки в сглобките.

Три минути и четирийсет секунди. Трийсет и девет.

— Идвам — каза Филип.

Намеси се гласът на Андрю.

— Стрелба по нас в оръжейната, шефче.

Филип пренебрегна умалителното обръщение.

— Колко са?

— Доста — отвърна Андрю. — Чучу е извън строя, а аз съм малко притиснат тук. Може би ще ми трябва помощ.

— Дръж се — каза Филип, а умът му препускаше. Двамата му пазачи стояха до евакуационната рама, готови да застрелят всеки, който не е от техните. Тримата строители се мъчеха с една сглобка. Филип скочи към тях и се улови за черната рама. По канала Андрю изпъшка.

Щом видя заялата сглобка, покрита с черен пясък, проблемът му се изясни. В атмосфера щеше да е достатъчно едно по-силно духване, за да се почисти. Но тук това не бе вариант. Ааман човъркаше трескаво с нож, вадеше песъчинка по песъчинка в опит да изчисти тънките сложни жлебове, където металните части се напасваха.

Три минути.

Ааман вдигна пръта и се опита да събере сглобката със сила. Беше близо, много близо, но щом го дръпна, тя се отдели. Филип го видя как ругае и пръски слюнка нашарват лицевото му стъкло. Ех, да имаха резервоар с въздух, помисли си той…

Но разбира се, че имаха.

Филип грабна ножа от ръката на Ааман и заби върха му в китката на скафандъра си, в гъвкавата част, където бе най-тънък. Силна болка му съобщи, че е прекалил малко. Няма нищо. Алармата на скафандъра му замига, но той не ѝ обърна внимание. Приведе се напред и притисна малката дупчица към задръстената сглобка. Излитащият въздух разпръсна праха и леда. Една-единствена капка кръв излетя, замръзна в идеална алена сфера и отскочи от материала. Филип отстъпи назад и Ааман съедини частите. Този път, когато ги дръпна, сглобката издържа. Пострадалият скафандър запуши дупката веднага след като Филип извади ножа.

Той се обърна. Мирал и Джоузи бяха освободили контейнерите от палетите и връзваха един към рамата. Проблясващите аварийни светлини вече бяха по-слаби, колите ги бяха подминали в мъглата и хаоса. Вероятно отиваха да гасят пожара в оръжейната. Точно където самият Филип би съзрял най-голямата заплаха, ако не знаеше по-добре.