Читать «Игри на изчезване» онлайн - страница 5

Неговата роля в операцията беше едновременно най-лесна и най-опасна от всички. След като Сабо приключеше със стрелбата, той трябваше да скочи в движение на борда на яхтата с контрабандния товар, да я претърси основно и да открие сапфирите. Кой знае какво още го очакваше на борда? Добре скрил се контрабандист с пистолет в ръката или врата със заредено взривно устройство, което да се задейства при отварянето й, можеха да сложат край на живота му.

Разтреперан като лист, притворил очи от ужас, той стискаше здраво в ръцете си дванайсеткалибровата гладкоцевна пушка, сякаш се боеше да не му избяга.

Групата се допълваше от Сабо Пак. Строен, висок, с тъмни очи и уста, която никога не се усмихваше. Дълга черна коса се спускаше до раменете му, закривайки отчасти татуировка с британската лира отзад на тила му. От скулите му се спускаха два продълговати, назъбени белега, придаващи перманентно намръщено изражение на лицето му. Нищо в него не издаваше страх — не защото беше толкова корав и силен, а просто защото това чувство му беше непознато по рождение. Пулсът му беше равномерен като тиктакането на швейцарски часовник. Главата му се поклащаше равномерно в ритъма на музиката.

Сабо беше биячът.

Професионален убиец.

И това беше целият екип. Трима души. Може да звучи изненадващо, но трима пирати, работещи в синхрон, са в състояние да превземат практически всеки кораб в открито море. Дори танкер с размерите на Емпайър Стейт Билдинг може да се движи с десетина-петнайсет моряци на борда си. Съвременните кораби не се нуждаят от многоброен екипаж. Всичко е автоматика.

Капитана също вдигна ръка, за да потвърди, че е приел сигнала на Сабо. Бе следил приближаването на яхтата върху екрана на радара, но от това вече нямаше нужда.

Той коленичи, бръкна с ръка под бордното табло и щракна прекъсвача, с който угаси и последните светлини на борда, дори уредите на таблото. Корабчето стана тъмно като океана наоколо. Беше безлунна нощ. Пипнешком Капитана намери в тъмното и свърза един автомобилен акумулатор с бялото кръгло електронно устройство, монтирано на покрива на каютата. Беше честотен заглушител — в случай, че капитанът на яхтата беше дотолкова съобразителен, че да хвърля по едно око на бордните си уреди. Сега рибарският кораб беше вече напълно невидим, като черна дупка в океана. В тази мъгла никой нямаше да забележи приближаването му.

Още пет минути.

Сабо дръпна затвора и вкара патрон в цевта. Пушката му беше „Х-С Пресижън 2000 ТТД“, със свалящ се приклад за по-лесно пренасяне, и по същество представляваше гражданска версия на предпочитаното оръжие на израелските снайперисти. Като устройство беше доста старомодна, с болтов затвор и 60-сантиметрова цев, предвидена за стрелба с.308-калиброви патрони тип „Уинчестър“. Конкретната модификация беше с матовочерна повърхност на металните части и струваше малко над 7000 долара, включително мерника за нощно виждане, всичко това купено от американски оръжеен магазин. Към нея имаше три пълнителя — един зареден и готов за стрелба, а другите два залепени с тиксо към ложата, за да са му подръка. Той притисна буза към приклада, притвори око и се заслуша в ударите на сърцето си. Само две неща му доставяха удоволствие: убиването на хора и музиката на Нина Симон. В този момент той изпитваше пълно блаженство.