Читать «Игра на дама» онлайн - страница 4

За да се улесни бързото намиране на главите, същата номерация се повтаря горе на всяка страница на съответната глава.

И насърчен от надеждата да бъда особено полезен на младежта и да допринеса за промяната на навиците изобщо, съставих настоящия сборник от максими, съвети и наставления — основата на онзи всеобщ морал, съзвучен с духовното и с преходното щастие на всички хора независимо от тяхната възраст, положение и състояние, както и с благоденствието и добрия ред не само в гражданската и християнска държава, в която живеем, но и в която и да е друга държава и при каквото и да е управление, за които най-задълбочените и умозрително настроени философи на света биха желали да поразсъждават.

„Духът на Библията и Всеобщ морал, извлечен от Стария и Новия Завет“. Написано на тоскански от абат Мартини с цитати под линия. Преведено на кастилски от духовник на служба към Конгрегацията на свети Кайетано в този Кралски двор. С разрешение.

Мадрид, Аснар, 1797 г.

Винъги кугату зъпочне да зъхладньавъ а именну към средатъ на есентъ ми хрумвът ньакъкви егзутични и есцентрични мисли нъпример че би ми се пунравилу да станъ льастувицъ за да се дигнъ и далитнъ към топлите стръни или пък мрафкъ и да се намърдъм вътре в пештератъ и да си йам зъпасите нътрупани пресльатуту или пък змийъ къто унези от зулугическътЪ дету ги държът прибрани в стъклени ъкварьуми с утопление за да не се вдървът от стут какту ставъ с бедните чувешки съштества които не могът да си купьът дрехи пунеже са толкувъ скъпи ниту могът да се стоплъът пунеже си ньамът керусин, ньамът въглиштъ ньамът дърва ньамът бензин а пък ньамът и пъри пунеже кугато чувек имъ ньакоиъ пъра може да се утбие в първътъ лафкъ и да си пуръчъ една хубавъ ракийъ а тьа знаете как стопльъ, макар че не е хубаву да се прекъльавъ, зъштоту къто прекъльавъш стигъш до пурокъ а пурокъ скапвъ не саму тьалуту ами кепъзи муралъ на фсеки чувек и кату се пувлече нъдолу по лошийъ път и ньамъ никъкву дубро пуведение никуй ама никуй ньамъ да го спъси да не свърши ф най ужаснуту буниште на чувешкуту пъдение и никугъ ньамъ да му пудъдът ръка за да го извадьът от мръснътъ кал в куйату се търкальъ, ни повече ни по малку къто кундоР койту на млъдини убикальъл и летьал по върхувете на високите плънини, но на стърини паднъл нъдолу кату пикиръш бумбърдирувач, заштоту се ръзвалил муторъ на негувийъ мурал. И дъно тува куету пишъ да пуслужи на ньакугу да угледъ дубре пуведениету си и да не се ръскайвъ кугату е късну и фсичку вече е утишлу по дьавулите по негувъ вина!

Сесар Бруто, „Какво би ми се искало да бъда, ако не бях това, което съм“ (глава „Куче Санберналд“)

Оттатък

Rien ne vous tue un homme comme d’être obligé de représenter un pays.

Жак Ваше,

писмо до Андре Брьотон

1.

Щях ли да срещна Мага? Толкова пъти, когато идвах от улица „Сена“, бе достатъчно само да погледна към арката по посока на „Ке дьо Конти“ и, едва различил контурите в светлината с цвят на пепел и маслини, която се носеше над реката, вече забелязвах тънкия й силует, вписан в „Пон-де-з-Ар“ — понякога ходеше насам-натам, друг път стоеше до железните перила, надвесена над водата. Беше толкова естествено да пресечеш улицата, да изкачиш стъпалата към моста, да тръгнеш по тънката му снага и да се приближиш до Мага, а тя да се усмихне, без да се учудва, убедена като мен, че една случайна среща е най-малката случайност в живота ни и че точни срещи си определят само хората, които си пишат на карирани листове или изстискват от долу на горе тубата с паста за зъби.