Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 268

Вятърът задуха с нова сила и по отъпкания сняг в краката им се посипа фина пепел. Той видя как главите им се обърнаха към развалините на Сато и в този момент разбра какво ще бъде решението им.

Аш се отдалечи, защото знаеше, че останалото са просто думи.

Тази вечер в голямата палатка рьошуните седяха около огъня, докато брезентовите стени около тях плющяха на вятъра, и празнуваха срещата на стари приятели. Разговаряха шумно помежду си, а Аш и Кош седяха заедно и наблюдаваха пламъците.

Кош извади бутилка от огъня на Чийм, с което предизвика гърлен стон на изненада от страна на Аш.

— Купих я с надеждата, че ще се върнеш — каза той на хоншу. — Да пийнем с наслада за доброто старо време.

Очите му все още блестяха и той продължаваше да го потупва от време на време по ръката. Кош изглеждаше различен човек от последния път, когато Аш беше говорил с него. Виждаше го по отпуснатата кожа, по бръчките, които бяха станали още по-дълбоки от преди, долавяше го в не толкова целеустремения поглед и тихия му глас. Нещо в Кош се беше пречупило едва доловимо.

От множеството тела, притиснати едно до друго, и цепениците, които пламтяха в огъня, в палатката стана горещо. Това накара Аш да се отпусне, сякаш се намираше в парна баня.

— Кажи ми — рече Кош. — Матриарха. Ти ли…

Аш поклати глава.

— Добре. Тогава няма повече да говорим за това. Значи мислиш, че трябва да се доверим на тези мерсианци?

— Те са добри хора. И предложението им е смислено. Можем да им помогнем там, в Свободните пристанища.

— Мислех, че сме приключили с изгубените каузи — сухо отбеляза Кош и погледна към Коя и смеещия се монах, забравил за момент за напитката си.

Дай му време — каза си Аш, познавайки добре стария си приятел.

— Трябва да чуеш историите на монаха — рече той, докато също наблюдаваше Миър. — Пътувал е до далечни места.

— По-далеч от нас? Едва ли.

— Каза ми, че е ходил до Небесните острови и се е върнал.

— Чак дотам? — неохотно поклати глава Кош и добави: — Старият Виждащ също има какво да ти разкаже. Спомняш ли си Че, нашия загадъчно изчезнал ученик? Казва, че той е дошъл при него в нощта на нападението. Че е спасил живота му, като го е скрил.

Аш го погледна изненадано.

— Странно — отвърна той.

Отпи голяма глътка, която сякаш изгори стомаха му. Зачуди се какво ли прави в момента младият дипломат и дали изобщо е жив.

С изненада установи, че му желае доброто. Най-сетне почувства съзнанието си пречистено и сърцето си отворено.

Огледа насъбралите се рьошуни и си припомни онези, които липсваха — хората, които бяха изгубили, с които беше споделил половината си живот тук, в студените планини на Чийм.

— Мислех, че всички сте загинали — призна той.

— Е, бяхме по-големи късметлии, отколкото заслужавахме. Между другото, съжалявам. Натъжих се, когато научих за твоята загуба. Момчето заслужаваше нещо по-добро от това.