Читать «И се възправи сянка» онлайн - страница 11

Че осъзна, че отново разсеяно чеше врата си, точно под дясното ухо. Мястото сякаш имаше свой по-бърз пулс. Беше пулсиращата жлеза, имплантирана под кожата му, която отговаряше на същата жлеза у някой друг негов събрат дипломат, който се намираше някъде в същото помещение. Вече на няколко пъти беше разучавал лицата на разните жреци и се чудеше кой ли от тях е той и дали наистина има още един такъв като него. Но нямаше как да разбере това, освен ако се приближеше до всеки човек в залата. Затова спря да се чеше и се опита, доколкото можеше, да не обръща внимание на туптенето, макар погледът му да продължаваше да блуждае из помещението.

Вместо това Че обърна поглед навътре и остави мислите си да се носят, за да минава по-бързо времето.

Помисли си за елегантния си нов апартамент в южната част на Храмовия квартал, който му беше подарен при завръщането му в Чийм, като награда от отдела за наскоро проявената от него преданост. Помисли си и за двете жени, Пърл и Шейл, които беше ухажвал през последните няколко месеца, за да получи секс и удоволствието да се наслади на ненатрапчивата им компания. Като котка, играеща си с кълбо прежда, той се зачуди на коя от двете да се обади за следващата вечер, посветена на забавления.

Някакво движение привлече вниманието му. Беше Дийджит, който най-сетне бе станал от стола си. Че наблюдаваше, без да върти главата си, как младият жрец бавно се отправи към вратите в задната част на залата.

Той се оттласна от стената и тръгна след него.

В блъсканицата на главния коридор туптенето на пулсиращата жлеза на Че се забави почти недоловимо. Той забеляза Дийджит пред себе си. Жрецът си вземаше чаша вино от една от банкетните маси, разположени от двете страни на залата. Край масите стояха прислужници, които обясняваха какви са по-екзотичните храни, подредени там. Дийджит опита малка лъжичка с месо от омар, след което хапна желиран костен мозък от снежен мамут. Кимна оценяващо с глава.

Че спря за миг и се скри в една ниша, в която имаше статуя на Нихилис в естествен размер. Забележително мрачното лице на Първия патриарх, което сега беше по-известно, отколкото когато е бил жив, се извисяваше над него. Че извади шишенце от джоба на робата си. Свали капачката, сложи пръсти върху отвора и го наклони надолу. Внимателно затвори шишенцето отново, след което прокара навлажнения пръст по устните си.

За секунда до ноздрите му достигна едва доловима остра миризма, след което тя изчезна. Все още с чаша в ръка, Дийджит се отправи към една от стаите отстрани на главния коридор. Докато минаваше покрай едната маса, Че също грабна чаша вино и го последва вътре.

Около горната половина на стаята минаваше вътрешен балкон за наблюдение. Че спря до парапета на място, откъдето можеше да вижда Дийджит с крайчеца на окото си, след което погледна надолу към провеждащото се по-малко съвещание. Присъстваха няколко дузини жреци. Повечето бяха забележително млади. Лицата им излъчваха плам, докато слушаха мъжа, който говореше пред високата карта мозайка на империята. Изглежда, че жрецът обсъждаше двустранния подход на управление.