Читать «Знакът на вълка» онлайн - страница 5

Когато приближи камъните, разбира, че гласът излиза под тях:

— Атаката продължава. Чакам заповеди. Моля за издаването на заповед номер едно. Говори пунктът за планетарната защита. Атаката продължава…

Дънкан разбра някои думи — „атака“, „заповед“, „моля за издаване на заповед номер едно“. Очевидно имаше право да поиска едно желание. Така се разправяше и в легендите. О, вече никога нямаше да им се надсмива!

Спираше го още един проблем. В пещерата имаше право да влезе първо някой свещеник. Но от друга страна боговете му изпратиха лично знамение! Като чувстваше не толкова страх, колкото смущение и неудобство, той пролази през пукнатина и влезе в пещерата.

Под краката му нещо проблесна. Цялата пещера беше метална! Тя бе точно такава, каквато я описват легендите — дълга, с кръгли прозорци, по таваните горяха огнени „очи“, които излъчваха светлина като от десет огньове. На места стените бяха разрушени и през пукнатините на пода се беше изсипала пръст и камъни.

Гласът гърмеше отвсякъде. Дънкан тръгна към вътрешността на пещерата.

* * *

„Ние сме на повърхността на планетата“, — долагаха разузнавателните машини чрез безпристрастни компютърни символи. — „Съществува разумен живот от земен тип. Особите живеят в малки обединения. Досега сме унищожили 839 живоединици. Не срещаме никаква сериозна съпротива“.

Берсеркът наблюдаваше равномерното увеличаване броят на унищожените живоединици, когато според компютърната прогноза, вероятността всичко това да е капан, практически спадна до нула, корабът-убиец почна методично да разстрелва спътниците, които му запречваха пътя към планетата.

* * *

— Това съм аз, Дънкан — промълви овчарят, като подгъна колене пред металическия предмет, от който се чуваше божествения глас. Наоколо лежаха няколко изгнили кошници от върба и празни яйчени черупки. Някога тук свещениците са носили дарове, но вероятно по-късно са забравили този бог.

— Аз съм тук — повтори момчето малко по-силно.

Този път божеството му обърна внимание. Металическият рев стихна.

— Приемам съобщението Ви — прогърмя гласът на бога. — Тук е отбранителен пункт 9–864. Планетарната система за отбрана е под управление на пункт 9–864.

„Как да го помоля, да се изразява по-ясно?“ — помисли момчето.

След къса пауза богът продължи:

— Моля издайте заповед номер едно!

За всеки случай Дънкан уточни:

— Ти ще изпълниш едно мое желание, нали?

— Ще изпълня всяка заповед, изречена от човек. Планетата е в опасност. Мрежата от отбранителни спътници е унищожена в настоящия момент 92%. Наземната защита е активирана изцяло. Чакам заповед номер едно.

Дънкан застина, без да отваря очите си.

Едно желание. Богът ще изпълни едно негово желание! Другите думи изтълкува като предупреждение да направи внимателен и умен избор. Богът може да го направи най-мъдър между вождовете, най-силният мъж и най-храбрият воин. Той можеше да го дари със сто години живот или с десетки млади красавици!

А Колин? Къде е тя?

Там долу, сама, а вълкът сигурно обикаля незагасналите огньове и с пламтящи очи следи крехката девойка. Може би точно сега тя го вика за помощ…