Читать «Знакът на вълка» онлайн - страница 4

След това той легна на пръстта и сложи глава върху намиращия се там камък. Всеки ден юношата молеше боговете за знамение, но досега нищо…

И изведнъж той чу глас!

В първия миг не повярва. Може би долавяше звука на далечен водопад или тропота на изплашен табун диви коне?

Но грешка нямаше. Без съмнение от дълбините на земята се носеше тътнещ повелителен глас. Думите не успяваше да различи, но явно ги произнасяше само подземният бог.

Дънкан скочи на крака и очите му се напълниха със сълзи. Какъв невероятен знак! Сигурно е изпратен специално за него. А той се съмняваше, че ще го получи някога.

Сега оставаше да изтълкува правилно посланието. Напрегна докрай слуха си, но отново нищо смислено не разбра. Тогава той притича до съседния камък, който бе на няколко крачки в страни и прилепи ухо към него.

Тук се чуваше по-добре и ясно се различаваха думите „отбрана“ и „заповед“, макар и произнасяни с непознат акцент.

Изведнъж момчето се сети за овцете. Нощта почти беше дошла и трябваше да се запалят огньовете. Иначе вълкът като нищо щеше да удуши половината стадо.

Дънкан продължаваше да се колебае, когато видя в полумрака как се мярна силует. Той хвана кривака и… видя Колин.

Тя беше много изплашена.

— Слънцето залязва. Аз реших да се върна… разстоянието до тук е по-малко отколкото до селото.

* * *

Корабът-берсерк се приближаваше до нощната половина на планетата. Той се движеше бързо, но за секунда не намаляваше предпазливостта си. Компютърът, след като прерови масива данни, плод на хилядолетни битки с безброй различни биоформи на живот, откри аналогичен случай. Планета, подобна на тази, била обкръжена от система отбранителни спътници, но липсвали градове и радиосигнали. Войни погубили цивилизацията и малцината останали живи същества не знаели къде са пултовете за управление на планетарната защита, нито как се задействат. Лесна плячка за звездна крепост.

Възможността за капан продължаваше да съществува и затова Берсеркът взе решение за частично нападение. Той изпрати ято разузнавачи, които да разкъсат на едно място спътниковата мрежа, да кацнат на планетата и там да унищожават всичко живо. От вида и силата на отговора ще разгадае скритата същност на отбраната и по-нататъшната съдба на операцията.

* * *

Огньовете ярко горяха. Колин с дълго копие в ръка обикаляше вътрешната страна на защитеното пространство. Вълкът си беше вълк, но Дънкан трябваше да се заеме със знамението. Разбира се, че девойката нарочно се върна при него, да му помогне в нощното бдение и до дъното на душата си беше щастлив. Но сега най-важното беше подземния глас.

Тръгна нагоре по стръмния склон, като от време на време притискаше ухо към някоя скала. Божественият глас ставаше все по-ясен.

Със затаен дъх момчето се вслушваше в идващите звуци. Вече нямаше нужда да се навежда. Пред него се виждаше струпване на камъни. Приличаше на скрит вход към пещера.