Читать «Злополука» онлайн - страница 4

Не обърна голямо внимание на напевния й монотонен глас, докато краят на едно изречение не привлече вниманието му:

— Много скоро, наистина много скоро ще се забъркаш в една работа на живот и смърт… На живот и смърт за един човек.

— Е, какво е това? — попита рязко той.

— Решение… — трябва да вземеш решение. Трябва да си много внимателен… много, много внимателен… Ако направиш грешка… и най-малката грешка…

— Да?

Гадателката потрепери. Инспектор Еванс знаеше, че всичко това са глупости, но все пак се впечатли.

— Предупреждавам те… не трябва да правиш грешки. Ако направиш, виждам ясно — смърт…

Странно, много странно. Смърт. И тя я вижда!

— Ако направя грешка, това ще означава смърт? Така ли?

— Да.

— В такъв случай не трябва да правя грешки, нали? — рече Еванс, като стана и подаде половин крона.

Говореше безгрижно, но когато излезе от палатката, силно стисна зъби. Лесно е да се каже, но не е толкова лесно да се направи. Не трябва да прави грешка. Един живот, един човешки живот зависеше от това.

И нямаше кой да му помогне. Погледна насреща към фигурата на своя приятел Хейдок в далечината. От там няма да дойде помощ. Мотото на Хейдок беше „Остави всички на мира.“ Но това нямаше да помогне в случая.

Хейдок говореше с една дама. Тя се отдалечи от него, приближавайки се към Еванс и инспекторът я позна. Беше госпожа Мероудин. Импулсивно застана нарочно на пътя й.

Госпожа Мероудин беше много красива жена. Имаше широко, ведро чело, много красиви кафяви очи и спокоен израз на лицето. Приличаше на италианска мадона. Приликата се засилваше от разделената й по средата на път коса, покриваща ушите. Имаше дълбок, доста приятен глас.

Усмихна се за поздрав на Еванс със самодоволна усмивка.

— Мислех си дали сте вие, госпожо Антъни, искам да кажа госпожо Мероудин — започна безгрижно той.

Съзнателно направи грешката, наблюдавайки я скрито. Видя, че очите й се разшириха, чу я бързо да си поема дъх. Но погледът й не трепна. Тя го погледна спокойно и гордо, и тихо каза:

— Търся съпруга си. Виждали ли сте го някъде наоколо?

— Когато го видях за последен път, отиваше натам.

Те тръгнаха един до друг в указаната посока, бъбрейки тихо и приятно. Инспекторът почувства, че възхищението му нараства. Каква жена! Какво самообладание. Каква уравновесеност. Забележителна жена и много опасна. Беше сигурен — много опасна.

Все още бе твърде неспокоен, въпреки че беше доволен от първата стъпка, която направи. Беше й дал да разбере, че я е познал. Това щеше да я накара да внимава. Нямаше да посмее да направи опит за нещо прибързано. Проблемът беше господин Мероудин. Ако той можеше да бъде предупреден…

Откриха дребничкия мъж, съзерцаващ разсеяно една китайска кукла, която беше спечелил на една от игрите.

Съпругата му предложи да си отидат у дома и той с готовност се съгласи. Госпожа Мероудин се обърна към инспектора: